Прокуратурата изиска от ДАНС пълната информация за сигналите и преписките, представени по време на брифинг в Министерския съвет. Разпоредената проверка поставя нов акцент върху институционалната отговорност по случая „Петрохан–Околчица“ и върху въпроса какво са знаели държавните органи за общността около хижата преди трагичната смърт на шестима души.
На 18 септември временно изпълняващият функциите главен прокурор Ваня Стефанова е изпратила писмо до председателя на ДАНС Пламен Тончев с искане да бъде предоставена пълната справка с данните, представени публично по време на брифинга. В официалното съобщение се посочва, че прокурори от Върховната касационна прокуратура ще проверят хода на работата по сигналите и при необходимост ще окажат методическа помощ на наблюдаващите прокурори.
От административните ръководители на компетентните прокуратури ще бъде изискана информация за всички посочени преписки и досъдебни производства. След анализ на материалите прокуратурата заявява готовност да предприеме действия в рамките на законовата си компетентност, ако бъдат установени достатъчно данни за извършено престъпление.
Какво означава проверката на ДАНС
Самото изискване на справката не представлява обвинение и не доказва извършено престъпление. То обаче е съществено процесуално и институционално действие, защото може да покаже дали по-рано са постъпвали сигнали за насилие, зависимости, незаконно влияние или неправомерно предоставени контролни функции.
Ключовият въпрос е не само дали е имало сигнали, а и как са били обработени. Следва да се установи кога са постъпили, кой орган ги е получил, каква оценка е направена, извършвана ли е проверка, събирани ли са сведения от свидетели и защо, ако е имало достатъчно данни за риск, не са били предприети навременни действия.
Този въпрос е част от по-широкия проблем за институционалния контрол. В редица случаи сигналите не остават без значение заради липса на информация, а заради липса на координация между институциите. Подобен дефицит превръща отделните предупреждения в разпилени документи, които не водят до реална проверка. Именно затова общественият интерес по случая „Петрохан–Околчица“ изисква проследяване на цялата институционална хронология.
В този контекст са важни и анализите за доказването на длъжностни престъпления, както и материалите за институционалната отговорност при антикорупционни проверки. Те показват, че публичният контрол не може да се изчерпва с прессъобщение след настъпването на трагично събитие.
Обвинението срещу Борислав Сандов
В същия период Софийската градска прокуратура съобщи, че е привлякла като обвиняем бивш министър на околната среда и водите за длъжностно престъпление по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс.
Според прокуратурата действията са извършени на 8 февруари 2022 г., когато министърът е подписал рамково споразумение между Министерството на околната среда и водите и неправителствена организация. Твърдението на обвинението е, че чрез споразумението на организацията са били предоставени държавновластнически правомощия и контролни функции, включително при мониторинга и контрола на мерки в защитени зони.
Прокуратурата посочва още, че целта е била да се набави облага за неправителствената организация, свързана с достъп и възможност за ползване на район и земи около рид „Тодорини кукли“, както и че са настъпили значителни вредни последици.
Борислав Сандов отрече обвинението. Той заяви, че споразумението не е предоставяло контролни функции на неправителствената организация, че не са били давани държавни средства и че документът е уреждал общи цели в областта на опазването на околната среда. Сандов постави под съмнение и експертните оценки, представени по случая.
Тук е необходимо ясно разграничение. Обвинението срещу бившия министър касае конкретни действия от 2022 г. и не доказва само по себе си причинна връзка между рамковото споразумение и смъртта на шестимата души. Връзката със случая „Петрохан–Околчица“ е институционална и фактологична. Тя трябва да бъде доказана с конкретни документи, експертизи и свидетелски показания, а не с публични внушения.
Експертизите и въпросът за доказателствата
Сериозен обществен спор предизвикаха и експертните оценки за личността на Ивайло Калушев и отношенията в общността около хижата. Криминалният психолог Росен Йорданов заяви, че експертите не са разговаряли лично с Калушев, а са работили с аудио- и видеозаписи, свидетелски показания и материали, създадени от членове на общността.
Задочната експертиза не е автоматично недопустима, но нейната доказателствена стойност трябва да бъде проверена чрез методиката, квалификацията на вещите лица, произхода на материалите и възможността за независимо потвърждение на направените изводи. Психологическият профил не може да замести доказването на конкретно престъпно деяние, причинна връзка, умисъл или съучастие.
Този принцип е особено важен при дела с голям обществен натиск. В анализа на доказателствата при присвояване и при разследванията с множество версии водещо значение има проверимият факт, а не публичната сила на една от версиите.
Защо действията започват именно сега
Един от най-съществените въпроси е защо институционалната активност се засилва след трагедията, а не преди нея. Бившият заместник-министър на правосъдието Андрей Янкулов заяви, че случаят поставя сериозни въпроси за работата на прокуратурата, ДАНС и други държавни органи, които през годините са получавали информация за групата около хижата.
Темата беше обсъждана и в публикациите на e-news.bg за обвинението срещу Борислав Сандов, както и в текущите материали на e-news.bg, посветени на институционалните реакции по случая.
Ако проверката установи, че сигнали са били получавани, но не са били регистрирани, анализирани или предадени по компетентност, ще възникне въпрос за евентуално служебно бездействие. Ако се установи, че са предприемани действия, но те са били формални, непълни или несвоевременни, трябва да се прецени има ли основания за дисциплинарна или наказателна отговорност.
Какво трябва да изясни разследването
Пълното изясняване на случая изисква проверка на хронологията на всички сигнали, преписки и действия на институциите. Необходимо е да бъдат установени конкретните длъжностни лица, които са разполагали с информация, както и съдържанието на техните решения.
Трябва да се изясни и дали между ДАНС, прокуратурата, МВР и компетентните държавни структури е имало ефективен обмен на информация. Отделно следва да бъде проверено дали предоставянето на достъп или контролни функции на неправителствена организация е било законосъобразно и дали е създало условия за фактическа зависимост или институционален вакуум.
До приключване на проверките всички версии следва да бъдат разглеждани като непотвърдени. Вината на всяко лице може да бъде установена единствено с влязъл в сила съдебен акт. Но това не освобождава институциите от задължението да дадат ясен отговор защо трагедията не е била предотвратена, ако предупредителни сигнали са съществували.
Сега прокуратурата трябва да покаже не само, че е изискала справка от ДАНС, а и че ще проследи всеки сигнал до неговия краен резултат. Само така проверката може да се превърне в реално разследване на институционалните пропуски, а не в поредна публична реакция след настъпила трагедия.
Източник: Прокуратура на Република България.
Още публикации в eNews по случая „Петрохан–Околчица“
Проследете и останалите материали на eNews по случая:
- Борислав Сандов с обвинение по случая „Петрохан“
- Петрохан: шест жертви, едно оръжие и версия, която близките оспорват
- Момиче на 11 години е в основата на разследваната версия за трагедията край „Петрохан“
- Ралица Асенова с остри критики към експерта по „Петрохан–Околчица“
- Калушев е убил двете деца: какво показа брифингът
- Калушев е убиецът от Околчица
- Докато Смолян скърби: Прокуратурата освободи с „подписка“ водача, обвинен за смъртта на двамата братя
- 15-годишният от „Петрохан“ не е ходил на училище с месеци – МОН с проверка