Антикорупционната комисия беше поставена в центъра на законодателен обрат, свързан с институционалната независимост и европейско финансиране.
На 28 януари 2026 г. Народното събрание отмени Закона за противодействие на корупцията и закри Комисията за противодействие на корупцията.
Промяната беше предложена от ГЕРБ–СДС и приета с подкрепата на ДПС, БСП и ИТН. Законопроектът беше внесен на 14 януари и окончателно одобрен само две седмици по-късно, непосредствено преди края на парламента.
Основният мотив беше, че разследването на корупцията не се различава от борбата с останалите престъпления и не изисква отделен специализиран орган. Опозицията определи решението като демонтаж на независимия антикорупционен контрол.
Обратът
Четири месеца по-късно антикорупционната комисия беше възстановена. Причината беше опасността България да загуби около 250 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост.
Последователността на решенията показва липса на устойчива държавна политика. Органът първо беше закрит като ненужен, а впоследствие възстановен не след оценка на ефективността му, а поради финансово условие, поставено от Европейския съюз.
Нерешеният въпрос
Нито закриването, нито възстановяването дадоха отговор как ще бъде гарантирана независимостта на разследващите органи от политическо влияние. Без прозрачен подбор на ръководството, отчетност и ефективен прокурорски контрол всяка структурна реформа рискува да остане само институционално преименуване.
Антикорупционната комисия между законодателни обрати
Антикорупционната комисия не може да бъде ефективна, ако нейното съществуване зависи от краткосрочна политическа сметка. Закриването и последвалото възстановяване в рамките на няколко месеца показват липса на предварителна оценка. Подобна последователност създава правна несигурност за служителите, висящите производства, архивите и отговорността за започнатите проверки.
Институционалният дизайн трябва да започне от функциите, а не от името на органа. Следва ясно да се реши кой предотвратява конфликтите на интереси, кой разследва корупцията по високите етажи и кой упражнява контрол върху имуществото. Механичното прехвърляне на правомощия може да остави период без реално компетентен орган.
Финансовото условие не е антикорупционна стратегия
Рискът от загуба на 250 млн. евро е сериозен и оправдава спешни действия. Той обаче не замества националната оценка за ефективността на комисията. Ако структурата е възстановена само за изпълнение на формален етап по Плана за възстановяване и устойчивост, проблемът ще се появи отново след отпускането на средствата.
Европейското финансиране може да ускори реформата, но резултатът трябва да се измерва с дела, съдебни решения и предотвратени вреди. Броят на служителите, приетите правилници и отчетените сигнали са помощни показатели. Те не доказват независимо разследване и еднакъв стандарт спрямо властта.
Независимостта се гарантира чрез процедура
Независимостта не следва автоматично от законов текст. Необходими са прозрачен подбор, ясни професионални критерии и публично изслушване на кандидатите. Мандатът трябва да ограничава политическия натиск, но да не превръща ръководството в безконтролно. Освобождаването следва да е възможно само при точно изброени основания и съдебна проверка.
Особено важни са правилата за разпределяне на преписките. Случайният принцип, електронната следа и забраната за неформално пренасочване намаляват риска чувствителни проверки да бъдат блокирани. Всеки отвод и всяка промяна на екипа трябва да бъдат мотивирани и регистрирани.
Какво става с висящите производства
При закриване или преобразуване законът трябва да уреди приемствеността. Неяснотата кой пази доказателствата и кой спазва процесуалните срокове може да обезсмисли години работа. Следва да има пълен опис на преписките, приемо-предавателни протоколи и персонална отговорност за всеки архив.
Засегнатите граждани и организации трябва да получат уведомление къде продължава разглеждането на техните сигнали. Промяната на структурата не може да прекъсва правото на защита или да занулява подадена информация. Особено внимание изискват обезпечителните мерки и производствата с изтичащи срокове.
Минималният стандарт за работещ орган
Работещата комисия публикува методология, статистика и мотивирани годишни отчети. Тя показва колко проверки са приключили, колко акта са потвърдени от съда и какви суми са защитени или възстановени. Данните трябва да бъдат сравними по години и да позволяват външна оценка.
Антикорупционната комисия ще има смисъл само ако действа независимо от управляващи и опозиция. Законодателният обрат около 250 млн. евро трябва да бъде използван за трайни гаранции, а не за поредно преименуване. Иначе България може да изпълни формално европейско условие, без да намали реалния корупционен риск.
Парламентарната отговорност за бързата промяна
Приемането на структурна реформа за кратък срок ограничава възможността за оценка на въздействието. Народното събрание следва да изиска данни за разходите, персонала, висящите производства и рисковете за съдебните дела. Без такава основа законът може да създаде повече проблеми, отколкото решава.
Публичното обсъждане трябва да включва прокуратурата, съда, адвокатурата, гражданските организации и служителите на комисията. Различните позиции не са пречка, а начин да бъдат открити пропуските преди влизане на закона в сила. Сроковете за становища трябва да позволяват реален анализ.
Проверими цели за следващата година
Новият или възстановеният орган трябва да има конкретни цели: срок за първоначална оценка на сигнал, срок за приключване на проверка и публичен стандарт за приоритизиране. Трябва да се отчита колко акта издържат съдебен контрол и какви системни препоръки са изпълнени.
Тези показатели не бива да стимулират формално приключване на преписки. Качеството се проверява чрез мотивите, доказателствата и съдебния резултат. Външен одит може да оцени случайна извадка от приключени случаи.
Защита от поредно преструктуриране
Законът трябва да предвиди периодична независима оценка, преди да се предлага ново закриване или сливане. Решението следва да се основава на данни за резултатите, а не само на смяна на парламентарното мнозинство. Така институционалната памет и висящите проверки ще бъдат защитени.