Избирателното правосъдие е двойна форма на корупция. То уврежда човека или организацията, срещу които наказателната власт се използва без достатъчно доказателства, но едновременно защитава онзи, спрямо когото същата власт остава пасивна. Резултатът е не просто отделна несправедливост, а разрушаване на принципа, че законът се прилага еднакво.
Настоящата позиция е публикувана като равносметка за 2023 г. Тя разграничава официалните процесуални решения от политическите твърдения, журналистическите разследвания и обществените оценки. Образуването или прекратяването на производство не е само по себе си доказателство за вина или невинност по всички публично обсъждани въпроси. За всяко засегнато лице важи презумпцията за невиновност.
Двойният стандарт има две лица
Първото лице на селективното правосъдие е прекомерно активното преследване. То започва с шумна акция, тежки публични квалификации и предварително внушение за вина, преди доказателствата да бъдат проверени от съд. Второто лице е институционалното бездействие: сигнали стоят без резултат, проверки се движат бавно, а решенията за прекратяване остават без ефективен обществен или съдебен контрол.
Тези две прояви не си противоречат. Те могат да бъдат части от един и същ модел, при който интензивността на наказателното производство зависи не само от доказателствата, а и от мястото на засегнатото лице в политическата и институционалната среда. Затова корупционният риск не се измерва единствено с получен подкуп. Той възниква и когато публично правомощие се използва избирателно.
„Барселонагейт“ и резкият обрат през 2023 г.
През май 2023 г. тогавашният главен прокурор Иван Гешев поиска депутатския имунитет на Бойко Борисов във връзка с разследването, известно като „Барселонагейт“. Само няколко месеца по-късно, на 17 октомври, Софийската градска прокуратура прекрати основното производство. БТА съобщи, че основанието е липса на данни за престъпление.
Прекратяването е официален процесуален резултат и трябва да бъде зачитано. Общественият проблем произтича от рязката промяна между демонстрираната доказателствена увереност при искането за имунитет и извода за недостатъчни данни няколко месеца по-късно. Тази последователност съвпадна със смяната в ръководството на прокуратурата след конфликта Гешев–Сарафов. Съвпадението не доказва политическа зависимост, но налага прозрачни и убедителни мотиви.
Хронологията на Plovdiv24.bg проследява разпитите, действията по делото и крайното прекратяване. От своя страна BIRD публикува критичен анализ на прекратените производства и липсата на съдебен контрол в определени хипотези. Изводите на медията са журналистическа оценка, а не съдебно установени факти, но поставят легитимен въпрос за отчетността при дела с голям обществен интерес.
Nexo: от мащабна акция до прекратено производство
Друг показателен случай беше разследването срещу Nexo. То започна през януари 2023 г. с мащабна акция и публично огласени подозрения за тежка престъпна дейност. На 22 декември същата година Софийската градска прокуратура официално прекрати производството. Посочено беше, че не е установена организирана престъпна група и че за част от обсъжданата дейност липсва приложим наказателноправен режим.
Този резултат не означава автоматично, че първоначалните действия са били незаконни. Той обаче показва колко тежка може да бъде разликата между публичното начало и процесуалния край. BIRD още през януари 2023 г. сравни част от твърденията на прокуратурата с публичните санкционни данни и изрази съмнения относно тяхната доказателствена опора. Това е независима журналистическа проверка, която следва да се оценява наред с официалните материали, а не като техен заместител.
Подробното развитие е представено и във вътрешния анализ „Nexo: мащабната акция, тежките обвинения и делото“.
Публичният разказ не трябва да замества съда
Когато прокуратурата обявява подозренията си с максимална публичност, а месеци по-късно прекратява делото с кратко съобщение, общественият образ на засегнатите лица може да остане необратимо увреден. Правовата държава не забранява на институциите да информират. Тя изисква информацията да бъде точна, сдържана и съобразена с презумпцията за невиновност.
Същото важи и в обратната посока. Прекратяването на производство не трябва да се използва като удобно средство да се заличат легитимни въпроси за произход на средства, конфликт на интереси или институционални контакти. Тези въпроси могат да изискват данъчни, административни или дисциплинарни проверки, дори когато не са налице достатъчно доказателства за конкретно престъпление.
Как се ограничава избирателното правосъдие
Първата гаранция е независим контрол върху решенията за образуване, отказ и прекратяване по дела с висок обществен интерес. Втората е публикуването на достатъчно ясни мотиви, без да се разгласява защитена информация. Третата е лична и дисциплинарна отчетност при съзнателно представяне на непроверени твърдения като установени факти. Четвъртата е еднаква скорост и доказателствен стандарт, независимо дали проверяваното лице е управляващ, опозиционер, бизнесмен или магистрат.
Проблемът се вижда и в други материали на Института — за „Барселонагейт“ през 2023 г., „Осемте джуджета“ и взрива край кортежа на Иван Гешев. Свързан контекст за неформалните мрежи в съдебната система предлага и материалът на e-news.bg за Петьо Петров и Теодора Георгиева.
Заключение
Избирателното правосъдие не е по-малко опасно от обикновената корупция. То превръща наказателния процес в ресурс за натиск и защита, разпределян според властови отношения. Когато едни са публично осъждани преди съд, а други не достигат до независима проверка, законът губи общия си характер.
Антикорупционната политика трябва да се измерва не с броя на акциите и пресконференциите, а с качеството на доказателствата, равния стандарт и окончателните съдебни резултати. Само тогава прокуратурата ще бъде възприемана като орган на закона, а не като участник в политическото разпределение на сила.