Корупцията в България през втората половина на 2023 г.: реформи без убедителни резултати
Периодът от 1 юли до 31 декември 2023 г. съчета привидно противоречиви процеси в развитието на антикорупционната политика в България. Европейската комисия прекрати специалния мониторинг над страната, Народното събрание прие нов Закон за противодействие на корупцията и извърши съществени конституционни промени. Успоредно с това знакови наказателни производства бяха прекратени, местните избори преминаха под сянката на купения и контролирания вот, а спорът около машинното гласуване постави под съмнение институционалното управление на изборния процес.
Този обзор представя основните случаи и институционални конфликти, получили развитие през втората половина на 2023 г. Твърденията за нарушения следва ясно да бъдат разграничавани от доказаните факти. Посочването на определено лице в сигнал, проверка или разследване не означава установена вина, докато тя не бъде доказана с влязъл в сила съдебен акт.
Прекратяването на специалния европейски мониторинг
На 15 септември 2023 г. Европейската комисия официално прекрати Механизма за сътрудничество и проверка, въведен при присъединяването на България към Европейския съюз. Комисията прие, че формалните показатели, поставени пред страната, са изпълнени, а наблюдението върху върховенството на закона може да продължи чрез общия годишен механизъм, приложим за всички държави членки.
Решението беше представено като признание за институционален напредък. То обаче съвпадна с период на сериозна криза в прокуратурата и с ограничен брой окончателни съдебни резултати по дела за корупция по високите етажи на властта.
Прекратяването на специалния контрол не означава, че проблемите са разрешени. По-скоро България премина от индивидуален към общоевропейски режим на наблюдение. Основният въпрос остана дали законодателните промени водят до ефективни разследвания, качествени обвинителни актове и съдебни решения.
Новият Закон за противодействие на корупцията
През октомври 2023 г. влезе в сила новият Закон за противодействие на корупцията. С него беше предвидено разделяне на дотогавашната КПКОНПИ и създаване на Комисия за противодействие на корупцията с разследващи функции.
Обявената цел беше да се концентрират специализиран експертен и оперативен капацитет за разследване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Самото създаване на нов орган обаче не гарантира неговата независимост.
Същественият риск произтича от начина на избор на ръководството. Когато парламентарното мнозинство участва решаващо във формирането на орган, който трябва да разследва представители на същото мнозинство, възниква обективен въпрос за институционалната дистанция. Реалната оценка на реформата зависи не от наименованието на комисията, а от нейната кадрова независимост, оперативна самостоятелност и конкретни резултати.
Скандалът с машинното гласуване
Два дни преди първия тур на местните избори справка на ДАНС стана основание за твърдения, че заместник-министърът на електронното управление Михаил Стойнов е заснел и изнесъл кодове от процедурата по удостоверяване на машините. В резултат Централната избирателна комисия отмени машинното гласуване за първия тур.
Министерството на електронното управление и Стойнов отрекоха да е съществувала техническа възможност за манипулиране на изборния резултат. Независимо от противоположните позиции, скандалът разкри сериозен институционален дефицит.
Секретна информация и неточно използвани технически понятия доведоха до непосредствена промяна в начина на гласуване, преди да бъде представена независима експертна оценка. Когато решения с голямо обществено значение се вземат под натиск и без достатъчна техническа яснота, доверието в изборния процес неизбежно се накърнява.
Купеният и контролираният вот
Местните избори от 29 октомври и 5 ноември 2023 г. бяха съпроводени от множество сигнали, проверки и полицейски операции срещу купуването на гласове. Прокуратурата, Министерството на вътрешните работи и ДАНС създадоха съвместно звено за противодействие на престъпленията срещу политическите права на гражданите.
Проблемът обаче не се изчерпва със задържането на отделни местни посредници. Ефективното разследване изисква установяване на произхода на средствата, възложителите, политическите бенефициенти и връзката между закупената подкрепа и последващото разпределение на общински средства и обществени поръчки.
Докато наказателното преследване остава ограничено до най-ниските нива на подобни мрежи, купеният вот продължава да функционира като механизъм за политическа корупция.
Одитът в „Пирогов“
В края на ноември 2023 г. министърът на здравеопазването обяви данни за финансови нарушения и влошено състояние на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Последва решение за освобождаване на директора, съдебно спиране на вписването и остър политически конфликт в управляващото мнозинство.
Одитните констатации сами по себе си не установяват наказателна отговорност. Те подлежат на проверка, при която трябва да бъдат индивидуализирани конкретните договори, действия, вреди и отговорни лица.
Случаят показа колко лесно контролът върху държавно лечебно заведение може да се превърне в политически спор. Именно затова фактите за управлението и финансовото състояние на болницата трябва да бъдат отделени от борбата за кадрово влияние.
Прекратяването на „Барселонагейт“
На 17 октомври 2023 г. Софийската градска прокуратура прекрати основното производство, известно като „Барселонагейт“. Само няколко месеца по-рано във връзка със същото разследване беше поискан депутатският имунитет на Бойко Борисов.
При прекратяването прокуратурата прие, че част от свидетелските показания имат характер на предположения и че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление.
Рязката промяна между искането за имунитет през юни и прекратяването през октомври породи въпроси за устойчивостта на прокурорската преценка. Тя засили и обществените съмнения, че интензивността на определени разследвания може да се влияе от промени в институционалното или политическото положение.
Прекратяването на делото Nexo
На 22 декември 2023 г. прокуратурата прекрати наказателното производство срещу четирима обвиняеми по случая Nexo. Производството започна с мащабна акция през януари и беше придружено от тежки публично оповестени подозрения.
Наблюдаващите прокурори приеха, че не е установено съществуването на организирана престъпна група и че за част от първоначално твърдяната дейност липсва приложим наказателноправен режим.
Казусът се превърна в пример за съществено разминаване между публичната тежест на първоначалните обвинения и крайния процесуален резултат. Подобно разминаване уврежда както правата на засегнатите лица, така и общественото доверие в прокуратурата.
Конституционните промени и политическият компромис
На 20 декември 2023 г. Народното събрание прие конституционни изменения, засягащи Висшия съдебен съвет, прокуратурата, служебните правителства и възможността лица с двойно гражданство да заемат определени публични длъжности. Промените бяха подкрепени от ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС.
Венецианската комисия отправи критики относно недостатъчната мотивировка и ограничения обществен и експертен дебат. Допълнителни въпроси за политическата легитимност на реформата възникнаха поради активното участие на Делян Пеевски, санкциониран от Съединените щати и Обединеното кралство за корупция, в парламентарното мнозинство, подкрепило измененията.
Дълбока съдебна реформа не може да бъде оценявана единствено по броя на изменените конституционни разпоредби. Решаващо значение имат качеството на процедурата, прозрачността на мотивите и практическите гаранции срещу политическо влияние.
Формална реформа или практическа отчетност
Втората половина на 2023 г. беше период на значителна институционална активност, но не и на убедителни резултати в борбата с корупцията. Бяха приети закони и конституционни изменения, докато знакови наказателни производства приключиха, без съдът да оцени по същество първоначално огласените твърдения.
Основният проблем остава разликата между формалната реформа и практическата отчетност. Антикорупционната система не се измерва с броя на новосъздадените органи или с обема на законодателните изменения. Нейната ефективност се определя от независимостта на разследването, качеството и допустимостта на доказателствата, професионалната устойчивост на обвинението и прилагането Без тези условия институционалните промени рискуват да останат формални, а общественият скептицизъм към борбата с корупцията — напълно основателен.
