Войната Гешев–Сарафов през 2023 г. не беше обикновен кадрови конфликт. Главният прокурор Иван Гешев и директорът на Националната следствена служба Борислав Сарафов публично си размениха твърдения за натиск, незаконни записи, политическа намеса и използване на прокурорската власт извън установения ред. Когато подобни обвинения идват от върха на прокуратурата, въпросът вече не е кой ще запази длъжността си, а дали държавното обвинение разполага с независим механизъм да разследва собственото си ръководство.
Нито едно публично твърдение не може да бъде прието като доказана вина. То трябва да бъде проверено чрез допустими доказателства и от орган, който не е подчинен на засегнатите лица. Именно тази процесуална гаранция се оказа най-слабото място на институционалния сблъсък.
Началото на войната Гешев–Сарафов
Конфликтът избухна след взрива край автомобила на Иван Гешев на 1 май 2023 г. Първоначално представители на прокуратурата представиха случая като изключително мощен атентат. По-късно публичните разминавания относно силата на взрива, присъствието на чуждестранен експерт и обстоятелствата около пътуването на главния прокурор породиха съмнения в официалната комуникация.
На 10 май ГЕРБ обяви, че кандидатът за министър-председател Мария Габриел ще поиска освобождаването на главния прокурор. Шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет внесоха предложение за предсрочно прекратяване на мандата му. Така спорът бързо премина от наказателно разследване към процедура за отстраняване.
Скъсаната оставка и твърденията за политически натиск
На 15 май 2023 г. Иван Гешев публично скъса подготвена оставка и заяви, че е бил притискан да напусне. Той свърза натиска с политически сили и с действия на магистрати от прокуратурата. Изявлението промени характера на кризата: ръководителят на институцията твърдеше, че решенията за неговия мандат се договарят извън предвидената конституционна процедура.
Подобно твърдение изисква проверка на конкретни факти — кой е отправил искането, кога, чрез какъв посредник и каква последица е била обещана или заплашена. Общото политическо внушение не е достатъчно за наказателна отговорност. Необходими са комуникации, свидетелски показания, записи с установен произход и други данни, които могат да бъдат проверени в състезателен процес.
Сигналът на Борислав Сарафов
На 16 май Сарафов подаде сигнал до Софийската градска прокуратура срещу Гешев. Публично бяха изложени твърдения за незаконно записване на разговор с член на ВСС, разпореждане прокурори да извършат проверка извън реда на случайното разпределение и неправомерно използване на служебна база.
Тези твърдения съдържаха потенциално проверими обстоятелства. При сигнала за запис можеше да се изследват устройството, оригиналният файл, метаданните, участниците и начинът на придобиване. При твърдяното разпореждане следваше да се проверят деловодните системи, писмените резолюции, електронните следи и свидетелските показания на прокурорите. За служебната база съществуват документи за достъп, разходи и режим на ползване.
Контрасигналите и дисциплинарният спор
Гешев отговори с твърдения срещу Сарафов и с предложение за дисциплинарно производство. На 7 юни Прокурорската колегия на ВСС отказа да образува производството, като прие предложението за недопустимо. Този резултат показа значението на процесуалната форма: дори тежки твърдения не могат да бъдат разгледани, когато сезирането не отговаря на законовите изисквания.
Недопустимостта не разрешава въпроса по същество. Тя означава, че конкретното производство не може да продължи по избрания ред. Ако има данни за нарушение или престъпление, компетентният орган трябва да бъде сезиран с годно искане, ясно описание на фактите и приложени доказателствени източници.
Доказателственият капан
Войната Гешев–Сарафов създаде двоен доказателствен риск. Ако взаимните обвинения са верни, висши магистрати са разполагали с информация за тежки нарушения, но тя е станала публична едва след разрива помежду им. Това поставя въпроса защо данните не са били докладвани по-рано и дали са били пазени като средство за влияние.
Ако обвиненията са неверни или недоказуеми, възниква друг проблем — авторитетът на прокуратурата е използван за публична компроматна война. И при двете хипотези институцията губи доверие. Затова проверката не трябва да се основава на длъжностния авторитет на подателя, а на проследими и независимо потвърдени доказателства.
Кой може да разследва главния прокурор
През 2023 г. България продължаваше да търси ефективен механизъм за разследване на главния прокурор. Основният структурен проблем е йерархичната зависимост: прокурорите, които трябва да проверят ръководителя на системата, работят в институция, върху която той упражнява административно и методическо влияние.
Независимостта не се постига само чрез формално определяне на друг наблюдаващ прокурор. Необходими са гаранции за самостоятелно разследване, достъп до доказателства, защита срещу кадрови натиск и съдебен контрол върху отказите и прекратяванията. Без тях всяка проверка срещу ръководството остава уязвима към съмнение за предрешен резултат.
Освобождаването на Иван Гешев
На 12 юни 2023 г. Пленумът на ВСС гласува предсрочното освобождаване на Гешев. Основанието беше негово изказване от 15 май, възприето като действие, уронващо престижа на съдебната власт. На 15 юни президентът издаде указа за освобождаването му.
Процедурата приключи бързо, но не даде окончателен отговор на взаимните сигнали. Освобождаването от длъжност е кадрово и конституционно последствие. То не замества наказателната, дисциплинарната или гражданската отговорност, когато за нея има отделни законови основания.
Изборът на Сарафов като изпълняващ функциите
На 16 юни Прокурорската колегия избра Борислав Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор. Бързината на решението и спорът кой орган е компетентен да направи избора предизвикаха нови възражения. Така човекът, който ден по-рано беше страна в публичния конфликт, застана начело на институцията, която трябваше да проверява част от изложените твърдения.
Това не доказва предрешаване на проверките. То обаче създава обективен риск за възприеманата независимост. При подобна ситуация са необходими отводи, външен контрол, прозрачно разпределение на преписките и периодична публична отчетност за извършените действия.
Институционалният извод
Кризата показа, че властта на главния прокурор е концентрирана, докато механизмите за отчетност се задействат трудно. Сигнали за нарушения достигат до публичността най-често при вътрешен конфликт, а не чрез редовна система за контрол. Това превръща личните отношения между ръководителите в фактор за разкриване или прикриване на информация.
Устойчивото решение изисква ясни правила за независимо разследване, реален съдебен контрол върху прокурорските откази, прозрачни процедури за временно ръководство и защита на магистрати, които подават сигнали. В противен случай смяната на една фигура с друга няма да промени институционалния модел.
Заключение
Войната Гешев–Сарафов през 2023 г. разкри криза, която надхвърля личния сблъсък. Главният въпрос остава дали твърденията за натиск и злоупотреба са били проверени своевременно, независимо и с годни доказателства. Без публично убедителен резултат обществото не може да различи наказателноправния факт от вътрешната борба за власт.
Използвани източници
- Lex.bg – хронология и решения на Висшия съдебен съвет
- Свободна Европа – публичните сигнали и институционалният контекст
- E-News.bg – новини, право и общество
Бележка: Изложените взаимни твърдения не са равнозначни на установена вина. Всички засегнати лица се считат за невиновни до доказване на противното с влязъл в сила съдебен акт.