Иван Портних и 3,4 млн. евро са във фокуса на дело за проект с европейско финансиране и спор за компетентността.
На 1 декември 2025 г. Европейската прокуратура внесе обвинителен акт срещу бившия кмет на Варна Иван Портних, бившия областен управител Стоян Пасев и двама служители на Морска администрация.
Обвинението е свързано с реконструкцията на рибарско пристанище „Карантината“. Според европейските прокурори са използвани неверни данни и документи с цел получаване на 3,4 млн. евро европейско и национално финансиране. Портних отхвърли твърденията.
На 8 декември Софийският градски съд прекрати производството поради спор за компетентността на Европейската прокуратура. Така процесуалният въпрос измести основния: дали европейски средства са поискани чрез невярна информация. Обвиняемите се смятат за невинни до окончателна присъда.
Иван Портних и спорът за европейското финансиране
Казусът „Иван Портних и 3,4 млн. евро“ е свързан с финансиране за реконструкция на рибарско пристанище. Обвинението трябва да установи какви данни са били представени пред управляващия орган, кои от тях са неверни и дали именно те са довели до отпускане на европейски и национални средства. Неточност в документ не е достатъчна без доказана същественост и умисъл.
Проектите с европейско финансиране преминават през административен и финансов контрол. Това не изключва измама, но изисква да се посочи на кой етап контролът е бил заобиколен. Следва да се разграничат отговорността на общината, областната администрация, Морска администрация и външните изпълнители.
Компетентността на Европейската прокуратура
Европейската прокуратура е компетентна за престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Когато проектът съдържа смесено финансиране или твърдените действия предхождат определени правни режими, съдът трябва да провери конкретното основание. Компетентността е процесуална предпоставка, а не техническа подробност.
Прекратяване поради липса на компетентност не означава автоматично, че фактите не съществуват. То може да наложи изпращане на материалите на друг орган. Същевременно неправилното определяне на компетентността може да доведе до недопустими доказателства и до значително забавяне.
Кои документи са решаващи
Необходими са първоначалното проектно предложение, актовете за собственост или управление, разрешителните, договорите и исканията за плащане. Сравняват се декларираните факти с реалното състояние на обекта към съответната дата. Последващо изпълнение не поправя непременно невярно заявление, но може да има значение за вредата.
Електронната кореспонденция може да покаже кой е знаел за проблема и кой е настоявал документът да бъде подаден. Подписът удостоверява авторство, но не винаги доказва знание за всяко приложение. Затова индивидуалната роля трябва да бъде установена, а не предполагаема от длъжността.
Умисълът и причинната връзка
Измамата изисква съзнателно въвеждане или поддържане в заблуждение с цел имотна облага. Административна грешка, спорно тълкуване или небрежност не са тъждествени на пряк умисъл. Обвинителният акт трябва ясно да посочи кой факт е бил известен на всеки подсъдим.
Следва да се докаже и че без неверните данни средствата не биха били отпуснати. Ако финансиращият орган е знаел действителното положение и въпреки това е одобрил проекта, причинната връзка се нуждае от допълнителна оценка. Този въпрос може да бъде решен чрез свидетели и експертиза на административната процедура.
Публичният интерес и презумпцията за невиновност
Размерът на средствата оправдава висока прозрачност, но не и предварително осъждане. Иван Портних и останалите обвиняеми имат право на защита и се считат за невиновни до окончателна присъда. Институциите трябва да различават факти, обвинителни твърдения и съдебно установени обстоятелства.
Общественият резултат не се изчерпва с присъда или оправдаване. Необходимо е да се провери дали контролният механизъм е работил и как може да бъде подобрен. Проектът следва да бъде оценен и по това дали е постигнал заявената публична цел, без да се допуска наказателният процес да замества управленската отчетност.
Защитната теза трябва да бъде проверена по документи
Отхвърлянето на обвинението като политическа манипулация е позиция на защитата, а не доказателствен извод. Съдът трябва да провери дали решенията са взети колективно, какви становища са били налични и дали подсъдимите са могли да разчитат на експертите. Доверието в специализираната администрация може да има значение за субективната страна.
Същевременно подписването на документ не може да бъде обезсмислено чрез общо позоваване на служители. Ръководителят носи отговорност за решенията в рамките на своята компетентност. Границата се определя от конкретното знание, задълженията и възможността да се провери информацията.
Какво следва при процесуален пропуск
Ако обвинителният акт е неясен или компетентността е неправилно определена, съдът трябва да приложи предвидените процесуални последици. Това защитава правото на защита и законността на процеса. Поправянето на пропуска не трябва да се представя като доказателство за вина или невиновност.
Компетентният орган следва да действа без неоправдано забавяне, защото с времето свидетелските спомени отслабват, а документи могат да бъдат изгубени. Давностните срокове и международното сътрудничество трябва да бъдат управлявани активно.
Защита на финансовия интерес
Паралелно с наказателното дело може да се търси финансова корекция или възстановяване, ако са изпълнени административните предпоставки. Тези производства имат различен стандарт. Координацията е необходима, за да няма двойно събиране или противоречиви фактически изводи.
Ясният обвинителен акт
Обвинението трябва да опише действията на всеки подсъдим по време, място и съдържание. Общото позоваване на длъжност или колективно решение не е достатъчно. Тази конкретика позволява ефективна защита и поставя точните граници на съдебното доказване. Тя предотвратява и последващо разширяване на обвинителната теза извън фактите, по които защитата се е подготвила.