Авансови плащания в държавните дружества се превърнаха в един от най-сериозните сигнали за риск при управлението на публични средства през 2026 г. Данните, изнесени от вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев, очертаха модел, при който по отделни договори е плащан аванс до 100%, а насреща не е било отчетено дори минимално изпълнение. Това все още не е съдебно установена корупционна схема. То обаче е достатъчно основание за пълен документален одит, проследяване на паричните потоци и проверка на отговорността на управителните органи.
На 11 май 2026 г. Министерството на икономиката обяви временно спиране на плащанията от държавните дружества в ресора на ведомството. Спрени бяха също сключването на нови договори и обявяването на обществени поръчки. Изключение беше предвидено единствено за работни заплати и неотложна издръжка на сградния фонд. Официалният мотив беше започването на ревизии и одити, които да покажат реалното финансово състояние на предприятията.
Авансови плащания в държавните дружества без реално изпълнение
В началото на юни Пулев съобщи публично за договори със 100% авансово плащане, индексации върху вече платени аванси и липса на получен резултат. В телевизионно интервю той посочи и конкретно дружеството „Монтажи“, част от групата на Държавната консолидационна компания. Според изнесената информация по някои договори не е бил изпълнен дори 1% от възложената работа.
Тези твърдения трябва да бъдат разграничени от доказаните факти. Изявление на министър, дори когато се основава на вътрешни справки, не замества одитен доклад, ревизионен акт или доказателства по наказателно производство. Затова основният въпрос не е колко остро е политическото послание, а дали след него са събрани и обезпечени договорите, платежните нареждания, анексите, гаранциите, приемо-предавателните протоколи и кореспонденцията между възложителя и изпълнителя.
Защо 100% аванс не е автоматично престъпление
Самото авансово плащане не е забранено. В определени производства то може да е икономически оправдано – например когато изпълнителят трябва да закупи материали, да резервира производствен капацитет или да извърши значителни първоначални разходи. Корупционният риск възниква, когато авансът е прекомерен, не е обезпечен и не е свързан с ясни междинни етапи на изпълнение.
Особено тревожна е комбинацията от няколко признака: пълно предварително плащане, липса на банкова гаранция, неясен предмет, последващи индексации, липса на контрол върху подизпълнителите и формално приемане на неизвършена работа. Ако към това се добавят повтарящи се контрагенти или ограничена конкуренция, договорът може да е законосъобразен само външно, но фактически да служи за прехвърляне на публичен ресурс към предварително избрани дружества.
Този риск е разгледан и в анализа на Corruption.bg „Обществената поръчка е законна само на хартия, когато победителят е известен предварително“. Формалното спазване на процедурата не е достатъчно, когато техническите условия, сроковете или финансовият модел елиминират реалната конкуренция.
ДКК и „Монтажи“: къде трябва да се търсят доказателствата
Държавната консолидационна компания обединява предприятия със стратегическо значение. Това увеличава не само икономическия, но и доказателствения риск. Решенията често преминават през няколко управленски нива, а изпълнението се разпределя между дъщерни дружества, основни изпълнители и подизпълнители. Така персоналната отговорност лесно се размива.
При проверката на авансови плащания в държавните дружества, включително договорите на „Монтажи“, трябва да се установят поне пет групи обстоятелства. Първо, кой е предложил финансовите условия и кой ги е одобрил. Второ, имало ли е независима пазарна оценка на цената. Трето, какво обезпечение е договорено срещу аванса. Четвърто, кой е удостоверил изпълнението и въз основа на какви фактически проверки. Пето, към кои последващи получатели са насочени средствата.
Необходимо е да се сравнят датите на плащанията с реалните строителни или доставни дейности. Трябва да се проверят банковите гаранции, застраховките, протоколите за приемане и евентуалните анекси за удължаване или индексация. Без тази документална верига политическите твърдения остават недоказани, а отговорните лица могат да се позоват на колективни решения и вътрешни правила.
Възможната правна отговорност
Ако одитите установят неизгодни договори или плащания без насрещна престация, правната квалификация зависи от конкретните действия и умисъла. Възможно е да се изследват данни за безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, длъжностно престъпление или присвояване. Подкуп или търговия с влияние могат да се обсъждат само ако има доказателства за облага, насрещна услуга и връзка между тях.
Не всяко лошо управленско решение е престъпление. За наказателна отговорност трябва да се установят конкретно задължение, нарушение, причинна връзка, вреда и съответната форма на вина. Затова одитният доклад е начало, а не край на доказването. Прокуратурата трябва самостоятелно да събере първичните документи, електронната кореспонденция, свидетелските показания и експертните оценки.
Паралелно с наказателната проверка държавните дружества са длъжни да защитят имуществения си интерес. Това включва активиране на гаранциите, предявяване на договорни неустойки, искове за връщане на платеното и обезпечаване на бъдещите претенции. Ако тези действия се забавят, могат да изтекат срокове или активите на контрагентите да бъдат прехвърлени.
Спирането на всички плащания също изисква контрол
Временното спиране на плащанията е разбираема защитна мярка, но не трябва да се превръща в продължителна административна блокада. Държавните предприятия имат действащи договори, служители и оперативни задължения. Неизбирателното замразяване може да създаде нови вреди, да доведе до неустойки и да засегне коректни контрагенти.
Затова всяко плащане следва да бъде класифицирано според риска. Безспорните текущи задължения могат да бъдат освобождавани след проверка. Спорните аванси и индексации трябва да останат спрени до приключване на документалния контрол. Така се съчетава защитата на публичния ресурс с нормалната работа на предприятията.
Контрол върху авансови плащания в държавните дружества
Обещаната прозрачност трябва да се материализира в конкретни документи. Обществото следва да получи списък на проверените дружества, общата стойност на рисковите договори, размера на платените аванси, вида на обезпеченията и фактическата степен на изпълнение. Данните могат да бъдат публикувани без търговски тайни и лични данни, но достатъчно подробно, за да позволят независима проверка.
Необходимо е също да се посочи кои констатации са изпратени на Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата, прокуратурата или други компетентни органи. Ако няма последващи сигнали и искове, медийното обявяване на „корупционни схеми“ рискува да остане политическа декларация без правен резултат.
Сходен въпрос за управлението на държавен финансов ресурс възниква и при големите кредити на Българската банка за развитие. И в двата случая ключовият проблем е дали държавните структури управляват риска по професионални критерии или го концентрират в полза на ограничен кръг лица.
Извод: авансът е тест за реалния контрол върху публичните средства
Авансови плащания в държавните дружества не доказват сами по себе си корупция. Пълният аванс без достатъчно обезпечение и без проверимо изпълнение обаче е класически индикатор за висок риск. Той изисква незабавен одит, проследяване на средствата и ясна персонална отговорност.
Случаят ще има обществено значение само ако обещаните проверки приключат с публични резултати, възстановяване на неправомерно платените суми и производство срещу конкретни лица при наличие на доказателства. В противен случай спрените плащания ще останат временна административна реакция, а моделът ще може да бъде повторен при следващо управление.
Източници: Министерство на икономиката; Mediapool; NOVA; БНТ. Вижте още обществени и правни публикации в e-news.bg и обзора на корупционните скандали през 2026 г.