Кредитът на ББР отново поставя въпроса как държавната банка управлява големи експозиции, обезпечения и публичен финансов риск.
Задържането в Белград на бившия изпълнителен директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев върна вниманието към един от най-спорните кредити, отпуснати от държавната банка.
Става дума за финансиране, свързвано с дружества около Румен Гайтански–Вълка и с кредит, използван за погасяване на задължения на предприятие, свързвано с Ахмед Доган. Разследванията поставят въпроси за начина, по който е оценен кредитният риск, обезпеченията и икономическата цел на финансирането.
Държавен ресурс за ограничен кръг лица
ББР е създадена да подпомага малките и средните предприятия. Концентрацията на значителен държавен ресурс в ограничен брой големи кредитополучатели противоречи на тази публична функция и увеличава риска загубите да останат за сметка на държавата.
От наказателноправна гледна точка следва да се установи кой е одобрил кредита, какви оценки са представени пред управителните органи, дали обезпеченията са били реални и достатъчни и къде са постъпили средствата след усвояването.
Политическите връзки сами по себе си не доказват престъпление. Те обаче налагат по-висок стандарт на прозрачност и пълно проследяване на финансовите потоци.
Всички засегнати лица се считат за невиновни до установяване на противното по надлежния ред.
Кредитът на ББР и публичната функция на банката
Кредитът на ББР трябва да бъде оценяван спрямо специалната обществена функция на Българската банка за развитие. Банката управлява публичен ресурс и е създадена да подкрепя малки и средни предприятия, износ и проекти с добавена стойност. Когато значителна част от капитала се концентрира в ограничен кръг големи кредитополучатели, възниква въпрос дали управленското решение съответства на законовия мандат и на допустимия риск.
Големият размер на един кредит сам по себе си не доказва нарушение. Решаващи са икономическата цел, кредитният анализ, произходът на погасителните средства и качеството на обезпеченията. Трябва да се установи дали органите на банката са получили пълна и вярна информация. От значение е и дали са спазени вътрешните лимити за концентрация и процедурите за управление на свързани лица.
Какви документи са ключови за проверката
Пълната проверка започва с кредитното досие. В него следва да се намират заявлението, бизнес планът, оценките на обезпеченията, правните становища, протоколите от кредитния комитет и решенията на управителните органи. Всяко разминаване между първоначалния анализ и реалното използване на парите трябва да бъде обяснено. Особено важни са последващите анекси, отсрочвания и промени в обезпечението.
Необходимо е да се проследи движението на всяка съществена сума след усвояването. Банковите извлечения могат да покажат дали средствата са използвани за заявената стопанска цел или са прехвърлени към други дружества. Ако кредитът е послужил за погасяване на чужди задължения, трябва да се установи икономическата логика и кой е получил действителната полза.
Обезпеченията и оценката на риска
Обезпечението не е формалност. Неговата реална стойност, ликвидност и ред на вписване определят дали банката може да защити публичния ресурс при неизпълнение. Оценките следва да бъдат извършени от независими специалисти и да съдържат сравними пазарни данни. Надценено или трудно продаваемо имущество може да създаде привидна сигурност, без да покрива действителния кредитен риск.
Контролните органи трябва да проверят и последващото наблюдение. Ако финансовото състояние на длъжника се е влошило, банката е следвало да реагира своевременно. Бездействието след настъпили предупредителни сигнали може да увеличи вредата. То трябва да се анализира отделно от първоначалното решение за отпускане на кредита.
Наказателноправният стандарт е по-висок
За наказателна отговорност не е достатъчно да се докаже лоша стопанска преценка. Нужно е да се установят конкретно противоправно поведение, вина и причинна връзка с настъпилата вреда. Следва да се разграничат длъжностна безстопанственост, умишлено неизгодна сделка, документно престъпление и евентуално изпиране на пари. Всяка квалификация изисква различни факти.
Политическите контакти и публичните подозрения могат да обосноват засилен контрол, но не заменят доказателствата. Заключенията трябва да стъпят върху документи, експертизи и проверими финансови потоци. Всички засегнати лица се считат за невиновни до установяване на противното с влязъл в сила съдебен акт.
Отчетността не приключва с наказателното дело
Независимо от изхода на разследването, държавата трябва да обясни как ще ограничи подобна концентрация на риск. Необходими са публични правила за големите експозиции, по-силен вътрешен контрол и периодично оповестяване на резултатите по проблемните кредити. Търговската тайна не може да се използва като общо основание да се скрие начинът, по който се управлява публичен капитал.
Истинският тест е възстановяването на средствата и персоналната управленска отговорност. Кредитът на ББР не бива да остане само политически спор. Той трябва да доведе до проверима оценка на решенията, до защита на активите на банката и до правила, които предотвратяват повторение на същия модел.
Контролни въпроси към държавната банка
Надзорният орган трябва да установи дали рискът е бил отчетен своевременно и дали провизиите отразяват реалната събираемост. Следва да се провери кой е наблюдавал експозицията, какви предупреждения е отправил и как са разгледани те от ръководството. Ако са предприети действия по събиране, обществото трябва да получи обобщени данни за постигнатия резултат.
Следващата стъпка е сравнение с други големи кредити, отпуснати през същия период. Това ще покаже дали случаят е единично управленско решение или част от устойчива практика. Еднаквите правила за свързаност, обезпечения и изключения трябва да бъдат доказуеми чрез протоколи.