ГДБОП разследва предполагаема схема с конфискувани стоки, при която артикули, предназначени за унищожаване, според събраните данни са били отделяни и продавани отново. Девет души са задържани, а шестима от тях са служители на Агенция „Митници“.
Специализираната операция е започнала в ранните часове на 11 септември 2026 г. Тя обхваща Свиленград, Елхово и района на ГКПП Лесово. ГДБОП провежда акцията със съдействието на Агенция „Митници“, а материалите се докладват на Окръжна прокуратура – Хасково.
Разследването поставя сериозен институционален въпрос. Възможно ли е стоки, които държавата вече е извадила от незаконния пазар, да са били връщани в търговската мрежа с участие на хора, натоварени да ги пазят и контролират?
Как е действала предполагаемата схема с конфискувани стоки
При установен незаконен внос от Турция митническите органи задържат стоките. В конкретния случай става дума основно за дрехи, обувки, парфюми и други артикули, за които има данни, че нарушават права върху защитени търговски марки.
След това служителите складират артикулите в митнически складове. По процедура стоките трябва да бъдат унищожени, а остатъците да стигнат до сметището в село Гарваново.
Според разследващите обаче участници в схемата отделяли част от стоките преди окончателното унищожаване и загробване. После артикулите достигали до цивилни лица. Те от своя страна ги разпространявали и продавали физически или чрез интернет.
Така предполагаемият механизъм включва няколко последователни етапа: задържане на контрабандната стока, приемане в митнически склад, подготовка за унищожаване, отклоняване на част от артикулите и последваща продажба.
Деветима задържани, шестима от тях митничари
В хода на операцията са задържани девет длъжностни и цивилни лица. Шестима от тях са служители на Агенция „Митници“. По случая ГДБОП работи от няколко месеца.
Главен инспектор Слав Добрев уточнява, че операцията е проведена в момент, когато част от стоките са били в процес на унищожаване. Този момент е важен за разследването. Чрез него органите могат да проследят връзката между официалната процедура и предполагаемото отклоняване.
Освен това проверката трябва да изясни ролята на всеки задържан. Служебното качество само по себе си не доказва участие. Затова прокуратурата трябва да установи кой е имал достъп до складовете, кой е подписвал документите и кой е организирал продажбите.
По информация на БНТ сред задържаните са именно шестима митнически служители. До приключване на наказателното производство всички лица се ползват от презумпцията за невиновност.
Пълна инвентаризация на митническите складове
Агенция „Митници“ започва пълна инвентаризация на складовете. Целта е да се установят действителните наличности и евентуалните липси.
Началникът на митнически пункт „Капитан Андреево“ Георги Господинов заявява, че администрацията оказва съдействие на ГДБОП. По думите му отклоняването ставало след подготовката за унищожаване и преди загробването.
Инвентаризацията обаче не трябва да се ограничава до обикновено преброяване. Контролните органи следва да сравнят поне четири групи данни:
- количествата, описани при първоначалното задържане;
- наличностите, заведени в складовите регистри;
- артикулите, посочени в протоколите за унищожаване;
- реално унищожените и загробени количества.
Ако между тези данни има разлики, разследващите трябва да определят кога са възникнали. Същевременно те трябва да проверят дали липсите засягат една партида или по-дълъг период.
Кои доказателства са решаващи за разследването
За да докаже схема с конфискувани стоки, прокуратурата трябва да проследи движението на конкретните артикули. Общите констатации или длъжностното качество на заподозрените няма да бъдат достатъчни.
На първо място, значение имат складовата документация, приемо-предавателните протоколи и актовете за унищожаване. Те могат да покажат кой е носил отговорност за вещите във всеки отделен момент.
На второ място, видеозаписите от складовете, транспортните маршрути и мястото за унищожаване могат да установят фактическото движение на стоките. Важно е разследващите да изземат записите навреме, преди автоматичното им заличаване.
На трето място, електронната комуникация и финансовите потоци могат да свържат длъжностните лица с цивилните участници и крайните продавачи. Данните от онлайн обяви, куриерски пратки, банкови сметки и плащания в брой също могат да очертаят мащаба.
Накрая, експерти трябва да идентифицират иззетите артикули. Серийни номера, партиди, опаковки и други индивидуализиращи белези могат да докажат, че продаваните вещи произхождат точно от митническите складове.
Правният аспект и възможната отговорност
Публичната информация все още не позволява окончателна наказателноправна квалификация за всеки задържан. Тя ще зависи от конкретните действия, служебните задължения, начина на разпореждане със стоките и получената имуществена облага.
Прокуратурата трябва да установи и формата на участие на всяко лице. Ако доказателствата покажат предварителна организация, устойчивост и разпределение на роли, обвинението ще прецени дали са налице по-тежки форми на съучастие или организирана престъпна дейност.
Отделно ще стои въпросът за евентуални документни престъпления. Ако протоколи или складови документи съдържат неверни обстоятелства, разследването трябва да установи кой ги е съставил, подписал и използвал.
Следователно доказателствената задача е двойна. Обвинението трябва да докаже както фактическото отклоняване на вещите, така и съзнателната връзка на всеки обвиняем с целия механизъм.
Корупционният риск е в пробива на контролната верига
Случаят има значение, което надхвърля стойността на дрехите, обувките и парфюмите. Ако обвинителната теза се потвърди, държавният контрол е бил преодолян отвътре.
Когато длъжностни лица имат достъп до задържани вещи с висока пазарна стойност, системата трябва да осигури непрекъсната проследимост. Всеки етап следва да оставя проверима следа: приемане, съхранение, транспортиране, унищожаване и загробване.
Подобен риск вече е разглеждан от Corruption.bg в анализа „Контрабандният канал не минава само през границата, а през кабинетите на властта“. Новият случай отново поставя въпроса кой контролира самите контролиращи.
Същевременно последните акции показват постоянен натиск по границите. Наскоро бяха открити 600 000 контрабандни цигари в тайник на камион, а по друг случай съдът остави в ареста дипломат, обвинен във връзка с над 205 кг кокаин на „Капитан Андреево“.
Какво трябва да последва
На първо място, разследващите трябва да обезпечат цялата документация и видеозаписите. След това те следва да сравнят всяка партида от задържането до унищожаването.
Освен това проверката трябва да обхване достатъчно дълъг период назад. Само така може да стане ясно дали предполагаемата схема с конфискувани стоки е единичен случай или трайна практика.
Необходим е и независим преглед на вътрешните правила. Особено внимание заслужават двойният контрол, видеонаблюдението, достъпът до складовете и удостоверяването на унищожаването.
Материалите се докладват на Окръжна прокуратура – Хасково. Предстои да се установи спрямо кои лица ще има обвинения, каква квалификация ще приеме прокуратурата и дали ще бъдат поискани постоянни мерки за неотклонение.
Corruption.bg ще следи развитието на разследването, резултатите от инвентаризацията и действията на прокуратурата.