Корупционни скандали през 2025 г. очертаха зависимости, спорни обществени поръчки и разследвания без достатъчно ясен институционален край.
Първите шест месеца на 2025 г. показаха, че корупционният проблем в България не се изчерпва с отделни случаи на подкуп. Публичните скандали засегнаха прокуратурата, съдебната система, пътното строителство, местната власт, обществените поръчки и партийното финансиране.
Част от случаите достигнаха до обвинения и задържания. Други останаха на равнището на журналистически разследвания, записи, свидетелски твърдения или прекратени прокурорски преписки. Общият проблем е липсата на последователен институционален резултат и на убедителни окончателни присъди по корупция във високите етажи на властта.
Настоящият обзор обхваща национално значимите корупционни скандали, станали публични между 1 януари и 30 юни 2025 г. Той разграничава доказаните факти, процесуалните действия и непотвърдените твърдения. За всички обвиняеми и посочени лица важи презумпцията за невиновност.
Януари и февруари: „Евротолийкс“ и архивът на Петьо Еврото
В началото на 2025 г. поредицата „Евротолийкс“ извади документи, бележки и материали, свързвани с бившия следовател Петьо Петров–Еврото и предполагаемата му мрежа за влияние в прокуратурата, бизнеса и държавната администрация.
Сред най-съществените разкрития бяха данните, че Петров е проявявал интерес към процедури за придобиване на българско гражданство срещу инвестиции – т.нар. „златни паспорти“. Публикуваните материали поставиха въпроса дали частни посредници са разполагали с достъп до чувствителна институционална информация и са могли да влияят върху административни и прокурорски решения. BIRD – „Евротолийкс: Петьо Еврото уреждал и златни паспорти“.
Други документи съдържаха ръкописни бележки за значителни финансови интереси и отношения с едър бизнес. Съдържанието им само по себе си не доказва извършено престъпление, но обосноваваше необходимостта от проверка на произхода, авторството и връзката им с конкретни преписки и производства.
През февруари бяха публикувани и твърдения, че сигнал за лъжесвидетелстване срещу Петьо Петров е бил разпределен именно при него. Ако бъде доказано, подобно обстоятелство би представлявало тежък институционален конфликт и пример как лице, срещу което се твърди нарушение, може да получи контрол върху самата проверка.
„Осемте джуджета“ – дело в съда и паралелно прекратяване на ключово разследване
На 27 януари 2025 г. съдът направи пореден опит да даде ход на дело, свързано с връщането на 35 килограма злато, иззето от семейство Златанови. Подсъдим по делото е Петьо Петров–Еврото, а спорът засяга документи, използвани за получаването на ценностите. Клуб Z – делото за златото по „Осемте джуджета“.
Паралелно с този процес през март прокуратурата тихомълком прекрати друго ключово разследване по аферата. По данни, публикувани от BIRD, постановлението е от 12 март 2025 г. – два дни след разпространението на видеозапис, за който се твърдеше, че показва среща между Петьо Еврото и българския европейски прокурор Теодора Георгиева. BIRD – анализ на прекратените знакови производства.
Това развитие породи основателен въпрос: защо вместо цялостно изясняване на мрежата за влияние наказателните производства постепенно се стесняват, разделят или прекратяват.
Прекратяването на досъдебно производство не е доказателство за прикриване. Но когато става дума за случай, в който са изложени твърдения за завземане на бизнес чрез прокурорски и полицейски действия, общественият интерес изисква мотивите да бъдат публично обяснени и подложени на ефективен инстанционен контрол.
Март: записът с европрокурор Теодора Георгиева
През март до медиите беше изпратен видеозапис, за който се твърдеше, че показва среща между Петьо Петров–Еврото и европейския делегиран прокурор Теодора Георгиева. Записът предизвика международен скандал, тъй като засегна независимостта и почтеността на Европейската прокуратура.
На 26 март Европейската прокуратура съобщи, че е започнала административно разследване. Георгиева заяви, че срещу нея се упражнява натиск, свързан с нейна работа по чувствителни разследвания. Свободна Европа – развитието на скандала.
Проверка на BIRD установи съмнения за монтаж и несъответствие между показаното помещение и известната обстановка в ресторант „Осемте джуджета“. Бизнесменът Илия Златанов заяви, че клипът не е заснет във ВИП залата на заведението. BIRD – проверката на видеозаписа.
Наличието на запис не доказва подкуп или търговия с влияние. Необходими са изследване на оригиналния файл, установяване на автора, датата, мястото, целостта и евентуалната редакция. Особено важно е да се установи кой е разпространил материала и с каква цел.
Скандалът показа как компроматът може да замести институционалното разследване. Вместо проверка на цялата мрежа около Петьо Еврото общественият дебат беше концентриран върху един анонимно разпространен запис.
Март: „магистратският хотел“ и неформалните зависимости
На 15 март BIRD публикува разследване за апартхотел в Приморско, описан като място за срещи и отдих на магистрати от закритите специализирани съдилища и прокуратури. Имотът е свързан с бизнесмен, за когото са изложени твърдения за контрабанда на руски горива и контакти в съдебната система. BIRD – разследването за хотела в Приморско.
Посещението на хотел или познанството с бизнесмен не е престъпление. Корупционният риск възниква, ако магистрати ползват услуги при преференциални условия, поддържат недекларирани зависимости или разглеждат дела, свързани с лица от същия кръг.
Поради това проверката не може да се ограничи до въпроса кой е нощувал в обекта. Следва да се установят плащанията, условията, произходът на средствата, разглежданите дела и евентуалните отводи.
Април: недекларирани интереси, публични длъжности и частни облаги
През март и април бяха публикувани няколко случая, свързани с декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи висши публични длъжности.
BIRD съобщи, че конституционният съдия Десислава Атанасова не е подала встъпителна декларация за имущество и интереси в предвидения срок. Отделно бяха публикувани данни за пропуснати обстоятелства в декларация на ръководен прокурор.
Неподаването или непълното подаване на декларация не доказва незаконен произход на имущество. То обаче лишава обществото от основния превантивен инструмент за установяване на конфликт на интереси и несъответствие между доходи и активи.
На 11 април BIRD публикува и разследване за бизнес развитието на сина на бившия вътрешен министър Младен Маринов и за концесия, предоставена на свързано лице. BIRD – публикации за концесията и свързаните лица. И тук основният въпрос не е роднинската връзка сама по себе си, а дали административните решения са взети при равни условия, реална конкуренция и липса на политическо влияние.
Април: фирми, свързани с депутати, дължат милиони на бюджета
На 23 април BIRD публикува справка, според която дружества, свързани с десет народни представители, имат задължения към НАП за общо около 17 млн. лв. BIRD – „Клуб Дължа на НАП в парламента“.
Наличието на данъчно задължение не е равнозначно на корупция. Проблемът възниква при различно третиране на длъжниците, неизвършване на обезпечителни действия, изтичане на давност или използване на политическа позиция за въздействие върху приходната администрация.
Необходимият институционален отговор е еднакво прилагане на закона и публична информация за предприетите действия, без разкриване на защитена данъчна тайна.
Май: „АПИ и 7-те процента“
На 23 май Антикорупционният фонд публикува разследването „АПИ и 7-те процента“. То се основава на документи и свидетелския разказ на Антон Тасков, собственик на дружество за пътна маркировка.
Според изложените твърдения обществени поръчки в Агенция „Пътна инфраструктура“ са били насочвани към предварително определени изпълнители, а част от стойността на договорите – около 7% – е трябвало да бъде връщана като нерегламентирано плащане.
АКФ посочва конкретни обществени поръчки и финансови потоци, които според организацията следва да бъдат проверени от прокуратурата и контролните органи. Антикорупционен фонд – „АПИ и 7-те процента“.
Този модел е особено опасен. Ако процентът бъде включен предварително в цената, подкупът фактически се плаща от бюджета. В същото време изпълнителят е принуден да компенсира нерегламентираното плащане чрез по-ниско качество, намален обем или последващи анекси.
Доказването изисква проследяване на банкови и касови операции, комуникации между участниците, оценителни комисии, свързаност между фирмите и съответствие между платеното и реално извършеното.
Юни: скандалът с обществените поръчки в София
Най-силният политически корупционен скандал през първото полугодие избухна в края на юни.
Кметовете на столичните райони „Люлин“ Георги Тодоров и „Младост“ Ивайло Кукурин, както и двама общински съветници, напуснаха „Продължаваме промяната“ с твърдения, че върху тях е упражняван натиск във връзка с обществени поръчки.
Кукурин заяви, че му е предложен подкуп от 300 000 лв. във връзка с поръчка за ремонт на детска градина на стойност близо 5 млн. лв. Mediapool – твърденията на районните кметове.
Появи се аудиозапис на разговор, за който кметът на „Люлин“ потвърди, че е участвал. В него се обсъждат „три-четири фирми“, които помагали на партията, възможности те да печелят обществени поръчки и връщането на част от стойността като дарение. Публично беше посочен процент от 6% – половината за партията и половината за съответната администрация.
На заместник-кмета на София Никола Барбутов бяха повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група и обещаване на подкуп. Барбутов отрече да е извършил престъпление. На 26 юни съдът го остави в ареста. БНТ – съдебното производство по мярката.
Скандалът доведе и до оставката на Кирил Петков като съпредседател на ПП. Политическата отговорност обаче не замества наказателното доказване.
Автентичността и законният произход на записа, контекстът на разговора, конкретните поръчки, ролята на всяко лице и наличието на реално предложена облага подлежат на установяване по НПК. Свободна Европа – фирмите и твърденият механизъм.
Международната оценка: България остава в дъното на ЕС
На 11 февруари 2025 г. Transparency International публикува Индекса за възприятие на корупцията за 2024 г. Индексът измерва възприеманото ниво на корупция в публичния сектор според оценки на експерти и представители на бизнеса. Transparency International – Corruption Perceptions Index 2024.
Ниската позиция на България не доказва конкретно престъпление, но показва трайно недоверие към способността на институциите да предотвратяват, разследват и санкционират корупцията.
През април правителството оцеля при вот на недоверие, мотивиран с провал в борбата с корупцията. Това показа, че темата остава централна за политическия процес, но парламентарните сблъсъци рядко водят до реална институционална реформа.
Общият модел през първото полугодие
Различните случаи очертават няколко устойчиви механизма:
- насочване на обществени поръчки към предварително определени фирми;
- връщане на процент от стойността на договора;
- използване на партийни и институционални посредници;
- контрол върху прокурорски преписки и наказателни производства;
- непрозрачни контакти между магистрати, политици и бизнесмени;
- непълно деклариране на имущество и интереси;
- прекратяване или забавяне на знакови разследвания.
Най-сериозният риск не е, че липсва информация. През първите шест месеца на 2025 г. имаше документи, записи, свидетелски твърдения и конкретни финансови данни.
Рискът е, че разкритията могат да останат без краен процесуален резултат.
Извод
Първото полугодие на 2025 г. показа две лица на българската корупция.
Първото е видимото – обещан подкуп, процент от обществена поръчка, бележка, запис или недеклариран интерес.
Второто е институционалното – способността на системата да ограничи разследването, да прехвърли отговорността към отделен изпълнител или да остави производството да приключи без публично обяснение.
Корупцията става устойчива не само когато длъжностно лице получи облага, а когато институциите гарантират, че цялата верига няма да бъде разкрита.
Всички обвиняеми и посочени в журналистически разследвания лица се считат за невиновни до установяване на противното с влязла в сила присъда.
Как трябва да се чете обзорът
Корупционните скандали през 2025 г. не са равнозначни на доказани престъпления. Обзорът събира публични данни с различна процесуална тежест. Обвинение, журналистическо разследване и окончателна присъда са отделни категории. Това разграничение пази презумпцията за невиновност и позволява да се оцени реалната работа на институциите.
Най-важният показател е движението на всеки случай след първоначалната публичност. Трябва да се следят проверките, внесените актове, съдебните решения и възстановените средства. Без такава последваща отчетност поредицата от скандали създава шум, но не показва дали системата се променя.
Общият институционален извод
Корупционните скандали през 2025 г. очертават нужда от независими проверки, по-добра защита на свидетелите и отворени договори. Еднаквият стандарт спрямо управляващи и опозиция е решаващ. Обществото има право на мотивиран край по всеки значим сигнал, а не само на съобщение при началото на разследването.