Конфликтът Гешев–Сарафов през май 2023 г. не беше обикновен личен спор между двама висши магистрати. Той извади наяве взаимни обвинения за натиск, нерегламентирано влияние, записи на разговори и използване на институционалната власт в условията на вътрешна война. Най-същественият въпрос не е кой от двамата е спечелил конфликта. Въпросът е дали прокуратурата разполага с достатъчно независим механизъм, за да провери твърдения срещу собственото си ръководство.
Този анализ разграничава официално установените процедурни факти от твърденията на участниците и журналистическите оценки. Подаването на сигнал, извършването на проверка или посочването на лице в публикация не доказва извършено престъпление. Важи презумпцията за невиновност.
Как започна откритият конфликт
На 15 май 2023 г. тогавашният главен прокурор Иван Гешев направи публично изявление, след което отношенията му със заместник-главния прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов преминаха в открита конфронтация. Ден по-късно Сарафов подаде сигнал срещу Гешев. Според официалното съобщение на Софийската градска прокуратура от 17 май сигналът съдържал твърдения за престъпления от общ характер. Той бил разпределен на случаен принцип и била разпоредена проверка по чл. 145, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
Това са проверими процедурни факти. Самите обвинения обаче останаха твърдения, които трябваше да бъдат доказани по надлежния ред. Публичният сблъсък показа колко трудно е подобна проверка да бъде възприемана като напълно независима, когато се извършва в система, ръководена от единия участник и йерархично свързана с другия.
Записи, оперативки и взаимни обвинения
Пред Висшия съдебен съвет Сарафов разказа, че на оперативка на 15 май Гешев пуснал запис на разговор с член на ВСС и заявил, че разполага с още записи. Тези думи са отразени в публикация на Plovdiv24.bg и в материалите по заседанията на съвета. Това не означава, че всяко твърдение в разказа е доказан факт. Значението му е друго: висш представител на прокуратурата публично постави въпроси за начина, по който ръководителят на институцията използва информация и лични разговори.
Стенографският протокол на Пленума на ВСС от 25 май 2023 г. показва процедурна неяснота. Обсъждани са автентичността и доказателствената стойност на записи, подходящият ред за изслушване и паралелните проверки. При гласуването предложението за изслушване на Сарафов и посочените лица е отхвърлено с 4 гласа „за“ и 13 „против“. Така органът, който трябваше да осигури институционална отчетност, не проведе очакваното изслушване в този формат.
Защо това не беше само кадрова криза
БТА проследи дебата по сигнала и насрочването на последващите процедури. Тогавашният служебен министър на правосъдието Крум Зарков свърза видимата „война“ с отсъствието на действащ механизъм за независимо разследване на главния прокурор. Тази оценка насочва към същината на проблема: когато взаимно обвиняващите се лица са на върха на една централизирана структура, вътрешната проверка трудно създава доверие, дори да е формално законосъобразна.
Обществото видя институция, която дълго говореше с един глас, а след разрива започна да разкрива подозрения за практики, за които преди това не беше информирало. Оттук възникнаха два еднакво сериозни въпроса. Ако твърденията са верни, защо са били премълчавани до конфликта? Ако са неверни или преувеличени, защо висши прокурори използват публичното пространство и институционалните процедури като оръжие в кадрова битка?
Какво установиха последващите публикации
По-късни журналистически материали не могат да заместят съдебното доказване, но помагат да се проследи институционалният резултат. BIRD съобщи през април 2024 г., че производство, свързано с твърденията за „преврат“ срещу Гешев, е прекратено поради липса на доказателства за престъпление от общ характер. Това е журналистическо представяне на процесуален акт и следва да се чете с необходимата правна предпазливост.
Свързани въпроси за неформални мрежи и влияние в съдебната система продължиха да се появяват и след смяната на главния прокурор. Материал на e-news.bg за записи, свързвани с Петьо Петров, разглежда по-широкия проблем за нерегламентирани контакти и влияние. Този материал е релевантен като допълнителен медиен контекст, но изложените в него твърдения също не следва да се приемат автоматично за установени факти.
Прокуратурата не може убедително да проверява сама себе си
Основният институционален извод от конфликта Гешев–Сарафов е, че формалното образуване на проверка не е достатъчно. Необходими са реална независимост на проверяващия, прозрачни правила за избор, защита от йерархичен натиск и публична отчетност за крайния резултат. В противен случай всяко решение — както за образуване, така и за прекратяване — остава уязвимо за съмнения, че е продукт на вътрешно прегрупиране.
Това е свързано и с други казуси, разгледани от Института. Подробната хронология е представена в анализа „Войната Гешев–Сарафов: как взаимните обвинения разкриха кризата“. Вижте също материалите за „Осемте джуджета“ и паралелното правосъдие, взрива край кортежа на Иван Гешев и развитието на „Барселонагейт“ през 2023 г.
Заключение
Кадровата развръзка не реши проблема, който конфликтът разкри. Смяната на едно име с друго не създава автоматично независима прокуратура. Доверието изисква проверими процедури, мотивирани актове и еднакъв стандарт спрямо всеки магистрат, независимо от мястото му в йерархията.
Затова войната в прокуратурата трябва да бъде помнена не като лична драма между Иван Гешев и Борислав Сарафов, а като институционален тест. Този тест показа, че система без достатъчно външен и независим контрол може да разследва много хора, но трудно убеждава обществото, когато трябва да разследва самата себе си.