ОБНОВЕНА — 5 октомври 2026 г.
Прокуратурата потвърди: 10 задържани и 40 претърсвания и обиски
Окръжна прокуратура – Пловдив съобщи на 5 октомври 2026 г., че ръководи досъдебно разследване за участие в организирана престъпна група, чиято цел според разследващите е неправомерно получаване на бюджетни средства от НЗОК чрез фиктивни хоспитализации. В съобщението е посочен чл. 256 от Наказателния кодекс.
Операцията е проведена от отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив под прокурорски надзор, с участието на представители на Министерството на здравеопазването. Действията обхващат две клиники към пловдивска болница и два медицински центъра — в Пловдив и Карлово. Извършени са 40 претърсвания и обиски на лица и адреси в Пловдив, Кричим и Карлово. Иззети са медицински документи, компютри и други веществени доказателства.
Официално са потвърдени 10 задържани по Закона за МВР. Процесуално-следствените действия продължават. Съобщението не назовава задържаните, не обявява привличане на конкретни лица като обвиняеми и не посочва размер на предполагаемата щета. То не уточнява дали днешните действия са по юнското досъдебно производство.
Какво променя официалното потвърждение
Новите данни конкретизират проверявания механизъм: фиктивни хоспитализации. Това поставя в центъра на доказването въпроса дали отчетеният болничен престой и лечението действително са осъществени. Медицинският документ сам по себе си не решава този въпрос. Необходимо е да бъде съпоставен с данните за прием и изписване, проведените изследвания, приложените лекарства, електронната отчетност и сведенията на пациентите.
Изземването на компютър не доказва кой е създал или изпратил конкретен запис. За индивидуализиране на отговорността значение имат времето на въвеждане, използваният профил, историята на редакциите и достъпът на други служители. Следва да се установи и кои отчетени дейности са довели до плащания, в какъв размер и към кой получател. Общата сума на преводите не може автоматично да се приема за неправомерно получена сума.
Задържането по Закона за МВР трябва да се разграничава от съдебна мярка „задържане под стража“. Официалното съобщение не дава основание да се твърди, че такава мярка вече е постановена. Също така академичният пост и принадлежността към клиника не установяват участие в престъпна група. Отговорността изисква доказване на конкретни действия и съзнателно участие. По-долу е запазена хронологията на първоначалните сведения и юнското разследване.
Първоначалната информация за акцията
Десет задържани при акция в УМБАЛ „Св. Георги“. Случаят отново поставя на дневен ред юнското разследване за неправомерни плащания от НЗОК, фиктивни прегледи и документи с невярно съдържание.
По предварителна информация деканът на Медицинския факултет към Медицински университет – Пловдив проф. д-р Мариела Генева-Попова е сред задържаните при полицейската операция в УМБАЛ „Св. Георги“ на 5 октомври 2026 г. Съобщава се за десет задържани при действията на Икономическа полиция.
Проф. Генева-Попова е и началник на Клиниката по ревматология. Проверяват се съмнения за неправомерно получаване на средства от Националната здравноосигурителна каса, като сред публично посочените версии е отчитането на фиктивни хоспитализации.
Новината идва четири месеца след разкриването на друго разследване в Пловдив, при което прокуратурата повдигна обвинения на петима души, включително двама лекари. Първоначалната информация свързва днешните действия с по-старото задържане на медици. Конкретната процесуална връзка между случаите обаче предстои да бъде изяснена официално.
Полиция в болницата от сутринта
По предварителна информация операцията е започнала около 8 часа в Клиниката по ревматология, а впоследствие е обхванала и Клиниката по нефрология. В проверката участват и представители на здравното министерство.
Съобщава се за иззети документи и компютърни конфигурации, както и за присъствие на служители на НЗОК. Изземването на тези материали насочва вниманието към медицинската отчетност и възможността да се проследят създаването, обработването и подаването на данни за лечение.
Впоследствие прокуратурата потвърди броя на задържаните и предмета на разследването, както е посочено в обновлението в началото на статията. Съобщението не уточнява дали проф. Генева-Попова е привлечена като обвиняема и какви конкретни действия евентуално ѝ се приписват. Информацията за задържането следва да се разглежда отделно от въпроса за обвинение и доказана вина.
Юни 2026 г.: петима обвиняеми и щета от 499 766 евро според прокуратурата
На 3 юни 2026 г. Окръжна прокуратура – Пловдив официално съобщи, че е привлякла като обвиняеми пет лица, от които двама лекари. Обвинението се отнася за предполагаемо участие в организирана престъпна група през периода от началото на март 2025 г. до 2 юни 2026 г.
Според прокуратурата целта е била неправомерно получаване на средства от бюджета на НЗОК чрез документи с невярно съдържание, като в съобщението е посочено и пране на пари. Твърдяната тогава щета за здравната каса е 499 766 евро.
Прокурорската версия е, че двамата лекари са отчитали фиктивни прегледи и са съставяли документи с невярно съдържание, въз основа на които са извършвани плащания. Посочено е също, че пациенти са постъпвали в санаториуми с нередовни документи.
Това са данни за обвинението, оповестени от прокуратурата. Те не представляват окончателни съдебни констатации за виновността на обвиняемите.
Как е описан предполагаемият механизъм
През юни бяха оповестени данни за приблизително 4000 лица, фигуриращи в проверяваната медицинска отчетност. Съобщено беше за набиране на хора чрез Viber групи и преминаване по документи през центрове за физиотерапия.
Според описаната версия след отчитането на прегледи били оформяни документи за прием в санаториуми, включително в село Баните. Проверявало се и издаването на болнични листове, чрез които възможните финансови последици засягат и държавното обществено осигуряване.
Тук има съществено разграничение: броят на засегнатите лица, броят на направленията, броят на прегледите и броят на клиничните пътеки са различни показатели. Те не трябва да бъдат смесвани в едно общо число.
Също така евентуално неправомерно плащане за преглед не означава автоматично, че всички последващи процедури на същия пациент са били неизвършени. Всеки етап от медицинската и финансовата последователност подлежи на самостоятелна проверка.
Двете сестри лекарки и съдебните решения през юни
В публичните сведения за юнското дело като обвиняеми са посочени д-р Фани Колачева-Гудева и д-р Цветалина Колачева-Сали, съпругът на Фани – Велизар Гудев, и родителите на двете лекарки – Бойка Колачева и Кирил Колачев.
На 5 юни Окръжният съд в Пловдив остави четирима от обвиняемите в ареста и определи домашен арест за д-р Цветалина Колачева-Сали. Защитата на д-р Фани Колачева-Гудева оспори обвинителната версия с твърдението, че прегледите са били реални и от медицинска гледна точка няма извършено престъпление.
На 11 юни Апелативният съд в Пловдив измени мерките на останалите четирима на домашен арест. За петимата е предвидено електронно проследяване.
Тези решения са постановени по въпроса за мерките за неотклонение. Те не разрешават окончателно спора дали отчетените медицински дейности са били реални, нито установяват виновността на обвиняемите.
Какво свързва юнското разследване с днешната акция
По предварителна информация операцията от 5 октомври има връзка с по-старото задържане на медици в началото на юни. Това поставя пред разследващите въпроса дали новите действия проверяват допълнителни документи, други медицински дейности или участието на още лица.
Официалното съобщение на прокуратурата от 5 октомври не уточнява дали действията се извършват по юнското досъдебно производство или по отделно разследване. Връзката между случаите остава въпрос, който изисква допълнително потвърждение.
Не може да се пренася и сумата от 499 766 евро от юнското обвинение към днешната акция като нейна вече установена щета. Това би смесило различни етапи и предмети на проверка.
Необходимо е прокуратурата да уточни кои обстоятелства са общи и кои са нови. Самото съобщение за връзка между разследванията не доказва участие на всяко ново задържано лице в предполагаемата група от юни.
Анализ: медицинските документи трябва да бъдат проверени срещу реалното лечение
Основният доказателствен въпрос е дали отчетената дейност съответства на реално оказаната медицинска помощ. Отговорът изисква повече от преглед на формално попълнени документи.
Историите на заболяването, резултатите от изследванията, назначенията, данните за приложени лекарства и записите за прием и изписване трябва да бъдат съпоставени. Значение имат и сведенията на пациентите за посещенията, престоя и процедурите.
При спор за фиктивен преглед следва да се установи кой е работил с пациента, къде и кога е извършена дейността и как е отразена. При спор за хоспитализация трябва да се проследят приемът, престоят, лечението и изписването.
Проверката трябва да разграничи техническа грешка, административно нарушение и съзнателно документиране на неизвършена дейност. Тези хипотези имат различно значение и не могат да бъдат приравнявани чрез общото определение „източване“.
Електронната следа и движението на парите
Иззетите компютърни материали могат да бъдат важни за установяване кога е създаден даден запис, от кой потребителски профил и дали впоследствие е променян. Където системите пазят история на редакциите, тя може да помогне за възстановяване на последователността на действията.
Използването на определен профил обаче трябва да се съпостави с действителния достъп до него. Необходимо е да се провери кой е разполагал с идентификационните данни и дали има други доказателства за авторството на конкретното действие.
Финансовата проверка следва да установи кои дейности са заплатени, на кого, на какво основание и в какъв размер. Сборът на всички плащания за даден период не е автоматично равен на неправомерно получената сума.
При твърдение за пране на пари е необходимо отделно проследяване на финансовите операции. Получаването на плащане и последващото движение на средствата са различни обстоятелства, които трябва да бъдат доказани конкретно.
Пациентите не бива да остават без информация
Днешната операция е затруднила достъпа на пациенти до клиниката, включително на хора с планиран прием и на пациенти, очакващи предписване на лекарства за автоимунни заболявания.
От Медицинския университет са уточнили, че операцията се отнася до болницата, а не до учебното заведение. Това разграничение е важно за студентите, преподавателите и пациентите.
Независимо от разследването болничното ръководство трябва да даде ясни указания за обслужването: кои дейности са засегнати, как ще бъдат пренасрочени посещенията и как ще се осигури необходимото лечение.
Липсата на конкретна информация увеличава несигурността. Особено за хората, пристигнали от други населени места, чакането без определен срок означава допълнителни разходи и затруднения, които могат да бъдат ограничени с добра организация.
Общественият интерес изисква проверими резултати
Ако бъдат доказани неправомерни плащания, въпросът ще бъде и как контролът е допуснал те да бъдат извършени. Необходимо е да се проследят проверките на документацията, евентуалните предходни сигнали и реакцията на отговорните структури.
Същевременно отговорността трябва да бъде индивидуализирана. Академичният пост, работата в определена клиника и професионалните контакти не заместват доказването на конкретно действие, знание и участие.
След официалното потвърждение е ясно, че 10 лица са задържани по Закона за МВР. Остава необходима допълнителна информация за евентуални обвинения, индивидуалната роля на засегнатите лица и точната връзка с юнското дело. От тези отговори зависи дали обществото ще получи последователна картина на разследването.
Задържането на проф. Мариела Генева-Попова е новина с висок обществен интерес. Окончателните изводи обаче трябва да се основават на проверени доказателства и съдебни актове. Всички засегнати лица се ползват от презумпцията за невиновност.
Още по темата: публични средства и доказване на отговорността
Разграничението между съмнение и доказано нарушение е разгледано и в анализа „Липсата на имущество означава ли длъжностно присвояване?“. За институционалния контрол вижте анализа за прозрачността на плащанията по договора с „Боташ“ и коментара за превръщането на институцията в частна услуга.
Още материали за медицинската отговорност и наказателните производства: обвинителният акт срещу трима лекари по случая с 6-годишния Ангел, делото за 23 фалшиви COVID сертификати и анализът за границата между съдебния процес и медийното отразяване. Това са отделни казуси, посочени за тематичен контекст.