Разследванията във ВиК–Бургас и ВиК–Несебър поставиха на дневен ред съмнения за корупционни практики във водоснабдителния сектор по Южното Черноморие. Едното производство е за поискан и получен подкуп от 8000 евро при присъединяване на имот към мрежата. Другото е за предполагаема организирана престъпна група, действала в структурата на ВиК–Бургас.
Двата случая са с различен предмет и различни обвиняеми и не трябва да бъдат смесвани. Разгледани заедно обаче, те показват сходен риск: публична услуга, от която гражданите и бизнесът зависят, да бъде превърната в механизъм за частно облагодетелстване. Всички изложени обвинения са твърдения на разследващите органи и подлежат на доказване в съда.
Обвинението за подкуп от 8000 евро във ВиК–Несебър
Ръководителят на звено „ВиК–Несебър“, отговарящ и за района на Поморие, Свилен Станчев беше привлечен като обвиняем за поискан и получен подкуп от 8000 евро. Според обвинението парите били поискани от собственик на имот, за да бъде съгласуван технически проект и обектът да бъде присъединен към водопреносната мрежа в землището на село Кошарица.
Официално представените данни сочат, че сумата била поискана без сключен договор за услугата, без разходооправдателни документи и преди собственикът да е подал редовно заявление до дружеството. На 26 юни 2026 г. парите били предадени лично. При операцията разследващите използвали белязани банкноти, които впоследствие били намерени в чанта на задната седалка на служебен автомобил.
Станчев е обвинен по чл. 301, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс — за поискан и приет дар, който не му се следва, за извършване на действие по служба. Обвинението не е присъда и съдът следва да оцени както законността на събраните доказателства, така и дали те установяват всички елементи на престъплението.
Пренасочване на гражданите извън официалната процедура
Съществена част от случая е твърдението, че собственикът на имота бил насочен от служители на гишето първо да разговаря с ръководителя, вместо да подаде заявление по установения ред. По данни, представени от директора на ОДМВР–Бургас старши комисар Николай Ненков, след това започнали разговорите за сумата и условията за присъединяване.
Ако тази версия бъде доказана, случаят няма да се изчерпва с еднократно получаване на пари. Той би показал неофициална процедура, която измества законния административен ред и прави достъпа до основна публична услуга зависим от лична договорка. Затова разследването трябва да провери не само конкретното плащане, но и предишни заявления, технически проекти и присъединявания в района.
Откритите пари и списъци не са автоматично доказателство
При претърсване на жилището на обвиняемия разследващите открили около 33 000 евро в брой, тефтер и списъци с имена. По информация на икономическата полиция срещу имената не били отбелязани конкретни суми. Намирането на пари и списъци на едно място може да бъде основание за допълнителна проверка, но не доказва само по себе си престъпен произход или участие на вписаните лица.
Необходимо е да се установи произходът на средствата, връзката на имената с конкретни преписки и дали има несъответствия между реално извършени услуги и отчетените плащания. Според първоначалната публична информация исканите суми при подобни услуги варирали между 5000 и 10 000 евро. Разследването трябва да отговори дали плащането от 8000 евро е изолиран случай или част от повтарящ се механизъм.
Вторият задържан е освободен без повдигнато обвинение
Заедно със Станчев бил задържан и технически ръководител на дружеството, представян като негов неформален заместник. Впоследствие той е освободен без обвинение, тъй като според прокуратурата към онзи момент не са били събрани достатъчно доказателства за негово участие.
Това разграничение е важно. Присъствието в служебен автомобил или професионалната връзка с обвиняем не са достатъчни за наказателна отговорност. Тя предполага доказан конкретен принос, знание за подкупа и умисъл. Публичното представяне на задържан човек като част от схема, преди да има необходимите доказателства, може да причини неоправдани репутационни вреди.
Мярката за неотклонение не решава въпроса за вината
Първоначално спрямо Свилен Станчев беше определена мярка „задържане под стража“. Впоследствие тя беше заменена с домашен арест и електронно наблюдение. След протест на прокуратурата Апелативният съд–Бургас отново определи най-тежката мярка.
Решението за мярката не е присъда. На този етап съдът преценява дали има обосновано предположение за извършено престъпление и дали съществуват законовите рискове по чл. 63 от Наказателно-процесуалния кодекс. Окончателният извод за вина може да бъде направен едва след пълно съдебно производство.
Отделното разследване за организирана престъпна група във ВиК–Бургас
На 7 август 2026 г. Окръжна прокуратура–Бургас съобщи за отделно досъдебно производство срещу лица от структурата на ВиК–Бургас. Според държавното обвинение Д.Д., М.С. и Ц.М. са привлечени за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел за престъпления по служба, търговия с влияние и принуда.
Прокуратурата твърди, че групата е действала на територията на Бургаска област от февруари 2024 г. до 14 юли 2026 г. На Х.Ш. също било повдигнато обвинение, което към датата на официалното съобщение не му било предявено, тъй като се намирал извън България.
Според версията на обвинението двама ръководни служители използвали служебните си позиции, а друго лице имало техническа роля при отчитането на водомери. Твърди се, че реално потребените количества вода били занижавани, натрупаните средства били събирани и предавани на друго лице. Тези твърдения следва да бъдат доказани чрез конкретни измервателни данни, документи, финансови потоци и свидетелски показания.
Какви корупционни рискове показват двата случая
При производството във ВиК–Несебър се твърди искане на пари от гражданин за услуга, която трябва да бъде извършена по официална и проследима процедура. При разследването във ВиК–Бургас предполагаемият механизъм е по-сложен — манипулиране на отчетността, използване на ръководни и технически позиции и пренасочване на средства.
Общият знаменател е рискът служебното правомощие да бъде превърнато в частен ресурс. Във водоснабдителния сектор този риск е особено сериозен, защото гражданите нямат реална алтернатива на местния оператор. Сложните технически процедури, неравният достъп до информация и зависимостта от отделни длъжностни лица могат да създадат среда за нерегламентирани плащания.
Какво трябва да установят разследващите органи
- Кой е разпоредил или допуснал граждани да бъдат насочвани извън официалната процедура.
- Има ли други имоти, присъединени без необходимите заявления, договори и документи.
- Извършвани ли са плащания извън касата и банковите сметки на дружеството.
- Какъв е законният произход на откритите парични средства.
- Имат ли имената в намерените списъци връзка с конкретни услуги или преписки.
- Кои водомери са проверени, как са отчетени и каква евентуална вреда е причинена.
- Кои длъжностни лица са знаели за предполагаемите действия или са ги подпомагали.
- Съществува ли доказателствена връзка между двете отделни производства.
Прозрачният административен ред е първата защита срещу корупция
Разследванията във ВиК–Несебър и ВиК–Бургас надхвърлят рамката на единичен сигнал. Едното производство включва конкретно обвинение за подкуп, белязани банкноти и намерени средства в брой. Другото съдържа твърдения за организирана група, престъпления по служба, търговия с влияние, принуда и манипулиране на отчетността.
Решаващият тест е дали органите ще проследят цялата длъжностна и финансова верига, без да смесват случаите и без да подменят доказването с публични внушения. Наред с наказателното разследване са необходими ясни срокове, електронно проследяване на заявленията, публични цени и автоматичен контрол върху техническите решения. Когато процедурата е прозрачна и проверима, възможността някой да продава достъп до публична услуга значително намалява.
До влизането в сила на осъдителна присъда всички обвиняеми се считат за невиновни.