На 24 април 2026 г. BIRD публикува три аудиозаписа, за които твърди, че съдържат разговори, свързани с бившия председател на Върховния административен съд Георги Чолаков и адвокат Веселин Димитров. В тях се обсъждат големи суми в брой, съдебни дела и възможно влияние върху изхода им. Автентичността на записите не е независимо установена, а Чолаков категорично отрича да е водил подобни разговори и заявява, че материалите са манипулирани, включително чрез изкуствен интелект.
Три дни след публикацията Софийската градска прокуратура образува досъдебно производство за престъпление по служба по чл. 283 от Наказателния кодекс. Обявено беше, че ще бъдат събирани документи, разпитвани свидетели и назначена комплексна експертиза за автентичността на аудиото. Към 1 септември 2026 г. няма публично обявен окончателен резултат от тази експертиза, нито влязъл в сила съдебен акт, който да установява извършено престъпление.
Какво съдържат твърденията
Според разследването на BIRD в един от разговорите се обсъждат 600 000 лева в смес от левове и евро, предадени в торба, както и допълнителна сума, която трябвало да бъде осигурена по-късно. В друг запис се споменава иск за приблизително 3,6 млн. лв. и искане за 150–160 хил. евро, за да бъде постигнат благоприятен резултат.
BIRD свързва тази част от разговора с дело на „Евролаб 2011“ срещу Българската агенция по безопасност на храните след отстраняването на дружеството от дейности на ГКПП „Капитан Андреево“. Трета линия в публикацията засяга спор около система на „БДЖ – Пътнически превози“ и предполагаемо разпределяне на значителна сума.
Това са твърдения на журналистически източник. Самите записи, дори когато звучат убедително, не могат да заменят експертизата, проверката на произхода им и доказването на конкретна връзка между разговор, плащане и съдебно действие. Именно затова решението на прокуратурата да назначи комплексно изследване е централно за случая.
Позицията на Георги Чолаков
Георги Чолаков заяви, че никога не е водил подобни разговори, и поиска компетентните органи да проверят записите. Според позицията му съвременните технологии позволяват създаването на фалшиво аудиосъдържание, а разпространените материали са манипулирани. Той обяви и готовност да съдейства на разследването.
Тази позиция е съществена и трябва да бъде отразена без условности. При липса на приключила експертиза никой не може да приема идентичността на гласовете или съдържанието на разговорите за доказан факт. Презумпцията за невиновност се прилага и когато публичният интерес е изключително висок, а разпространените твърдения са тежки.
Защо случаят е институционален тест
Върховният административен съд упражнява контрол върху актове на изпълнителната власт и решава спорове с огромен обществен и икономически залог. Делата могат да засягат обществени поръчки, лицензи, регулаторни режими, концесии, държавни дружества и достъп до публичен ресурс. Затова дори обоснованото съмнение, че външно влияние може да определя движението или изхода на дело, засяга не само отделен магистрат, а легитимността на административното правосъдие.
Когато в публичното пространство се появят конкретни записи, суми и дела, институционалният отговор не може да се изчерпи с взаимни обвинения. Необходима е проверима последователност: установяване на произхода на файловете, техническа експертиза, идентификация на участниците, анализ на комуникациите, проследяване на финансови потоци и съпоставка с движението на посочените съдебни производства.
Правната рамка
СГП е образувала производството за престъпление по чл. 283 НК. Този състав се отнася до използване на служебното положение от длъжностно лице с цел набавяне на противозаконна облага за себе си или за другиго. За да има наказателна отговорност, не е достатъчно да съществува укоримо общуване или публично подозрение. Трябва да бъдат доказани конкретното служебно качество, използването му, преследваната облага и изискуемата от закона форма на вина.
Публично обявеният сигнал сочи и възможна търговия с влияние. Чл. 304б НК обхваща искането, приемането, даването или обещаването на облага срещу упражняване на влияние при вземане на решение от длъжностно лице. И тук ключът е доказателствената връзка: кой е поискал или предложил облага, спрямо кого е трябвало да бъде упражнено влияние и кое конкретно служебно решение е било целта.
Образуването на досъдебно производство не означава повдигнато обвинение и още по-малко доказана вина. То означава, че компетентният прокурор е приел наличие на законово основание за разследване. От този момент качеството и независимостта на процесуалните действия са решаващи.
Какво трябва да установи експертизата
Проверката на аудиозапис не се свежда до субективно разпознаване на глас. Необходимо е да се изследват метаданните, възможните прекъсвания и монтажи, акустичната среда, последователността на сигнала и характеристиките на речта. При твърдение за използване на изкуствен интелект експертите трябва да проверят и за следи от синтезиране или клониране на глас.
Техническият резултат обаче е само първият слой. Дори автентичен запис трябва да бъде поставен в контекст: кога и къде е направен, кои са участниците, за кое дело говорят и дали последвалите действия съответстват на обсъжданото. Ако записът е манипулиран, трябва да се установи кой го е създал и с каква цел, защото фабрикуването на компромат срещу магистрат също представлява тежко посегателство срещу правосъдието.
Независимостта трябва да се вижда
Разследване, което засяга фигура от най-високото равнище на административното правораздаване, изисква повече от формално спазване на процедурата. Обществото трябва да получава достатъчно информация за извършените процесуални действия, без да се разкрива следствена тайна. Продължителното мълчание би оставило съмнения и при оправдаващ, и при уличаващ резултат.
Необходимо е да бъдат проверени и посочените дела: разпределението им, съставите, процесуалните действия, контактите между заинтересовани лица и евентуални посредници. Само техническа експертиза на гласа не би била достатъчна, ако съдържанието сочи към проверими съдебни и финансови събития.
Заключение
„Чолаковгейт“ поставя два еднакво сериозни риска. Първият е възможността съдебни решения да са обект на договаряне и търговия с влияние. Вторият е възможността манипулирани записи да бъдат използвани за разрушаване на репутации и доверие в съдебната власт. И в двата случая отговорът може да бъде само независимо, професионално и публично отчетно разследване.
До установяване на фактите всички твърдения трябва да бъдат представяни като непотвърдени, а правата на засегнатите лица — защитени. Но презумпцията за невиновност не означава презумпция за институционално мълчание. Когато съмненията достигат до върха на съдебната система, обществото има право на проверим резултат.
За още новини и анализи по теми за съдебната система, публичната власт и отчетността следете e-news.bg.
Основни източници
- BIRD – „Чолаковгейт: Правосъдие срещу пари в торби“, 24 април 2026 г.
- bTV Новините – прокуратурата образува досъдебно производство и назначава експертиза, 27 април 2026 г.
- Lex.bg – „Прокуратурата започна разследване и назначи експертиза на записи с гласа на Георги Чолаков“, 27 април 2026 г.
- Наказателен кодекс – чл. 283 и чл. 304б.