В следващата таблица може да видите предвидените наказания за корупционните престъпления.
В следващата таблица може да видите предвидените наказания за корупционните престъпления.
Публикуваната статия е доклад, изнесен от адв. д-р Атанас Бояджиев на 14-15 юни 2018г. в гр. Велико Търново и публикувана в сборник с ISBN 978-619-7246-20-9
Правнa характеристика и съдебна практика на престъплението „активен” подкуп.
Efficiently unleash cross-media information without cross-media value. Quickly maximize timely deliverables for real-time schemas.
НАКАЗАТЕЛНОПРАВНА ЗАЩИТА НА СРЕДНОВЕКОВНОТО МАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ПО БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
адв. д-р Атанас Бояджиев
Резюме
Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация с ясната цел – физическото съхраняване на културната ценност.[1]
Ключови думи: Опазване, защита на културното наследство, Престъпното унищожаване, повреждане или видоизменение на културните ценности, Наказателен кодекс.
ВЪВЕДЕНИЕ
Опазването и закрилата на културното наследство на Република България се осъществява от Закона за културното наследство, Наказателния кодекс, Закона за собствеността, както и релевантните актове на ЕС, относно износа и връщането на паметниците на културата.[2]
ИЗЛОЖЕНИЕ
Културната ценност, като част от културното наследство, може да бъде както материално, така и нематериално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което има научна или културна стойност.[3]
Според принадлежността им (към определен исторически период) недвижимите културни ценности делим на праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и от най-ново време.[4]
В настоящата статия ще се спрем на опазването на средновековните културни ценности, но моделът е приложим и за останалите периоди.
Престъпленията, свързани с издирването и намирането на културни ценности са разписани в чл. 277а, ал.1,2,7, чл. 278, ал.1, чл. 208, ал.4 от НК.
На престъпленията, свързани с идентификацията, регистрацията, както и осигуряването на достъп до културните ценности са отредени чл. 278, ал.5,6, чл. 278а, ал.1,2 от НК.
Престъпното унищожаване, повреждане или видоизменение на културните ценности е престъпление по смисъла на чл. 278б, ал.1,2, 3, чл. 278, ал.3, чл. 277а, ал.2,4,5 и 6, чл. 330, ал.2,т.3 и чл. 333 от НК.
Отчуждаването на неидентифицирана и нерегистрирана културна ценност, както и придобиването и се наказва по 278а. НК
Фалшифицирането на произведения на живописта, скулптурата, графиката, археологически предмети или обекти се наказва по 278б НК.
Търсенето на археологически обекти, без нужното разрешение е престъпление по смисъла на чл. 277а НК.
Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, които възникват във връзка с опазването на културното наследство, обхващащо както нематериалното, така и материалното недвижимо и движимо културно наследство.[5] Определението що е културно наследство е изчерпателно разписано в Закона за културното наследство, чл. 6.[6]
Субектът на престъплението по чл.277а, ал.1 НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението са археологически обекти, като част от културното наследство.[7] Престъпленията с предмет културни ценности имат комплексен обект, тъй като културната ценност е с по-голямо значение със своите научни, художествени или исторически качества, отколкото нетната материална стойност. Именно поради тази причина, предоставената правна защита на културните ценности е преди всичко заради културното им значение.
Изпълнителното деяние по чл. 277а НК се състои в търсене на археологически обекти.
Субект на престъплението по чл.277а, ал.4,5 и 6 може да бъде само длъжностно лице. Предмет на престъплението е културното наследство по смисъла на чл. 6 ЗКН.
Изпълнителното деяние се състои в нареждането или допускането на противоправна дейност или повторното и допускане след като тя е била спряна от компетентните органи.[8]
Престъпният резултат се изразява в административния акт на длъжностното лице – нареждането или разрешаването за търсене на културни ценности и археологически разкопки,[9] както и квалифицирания състав на деянието, приложим при използването на технически средства или МПС.[10]
Законодателят е отделил специално място на случаите, при които извършено деяние е в защитена територия за опазване на културното наследство[11] и респективно следващата алинея – който продължи, нареди или допусне продължаващата престъпна дейност в защитена територия за опазване на културното наследство се наказва с по-тежко наказание.
Различен е субектът по ал.7, където той може да бъде всяко наказателно отговорно лице.
Изпълнителното деяние по чл. 277а, ал. 7 НК се състои в изготвяне, държане или укриване на предмети, предназначени за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти.
Осъществяване на състава на престъплението по чл.277а НК може да е единствено умишлено.
Още в Наказателния закон от 1896 г., глава 26, Противозаконно присвояване[12] е разписано, че „който открие имане (съкровище)[13] и въ продължение на една седмица не съобщи на властьта, наказва се за противозаконно присвояване.” Тази норма се е запазила и в настоящия кодекс, като единствено наказанието се е увеличило значително – от 500лв. и конфискуване на имането, то днес вече е лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до три хиляди лева.[14]
Субект на престъплението по чл. 278 НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Необходимо е да направим разграничение между привидно припокриващите се норми на чл. 208 и 278 НК. Както и при чл. 278, така и при чл. 208 НК, субектът на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Отликата между двата състава е в предмета на престъплението – по чл. 208 НК, налице е престъпно деяние за този, който открие съкровище/имане и не съобщи на властта в седемдневен срок, докато по чл. 278 НК предметът на престъплението е културна ценност. Съставът на чл. 208 НК е приложим, когато се засягат само имуществените интереси на държавата и съкровището не трябва да съдържа характеристиките на културна ценност.[15] В случаите, когато имането/съкровището е културна ценност се прилага квалифицирания състав на чл. 278 НК.
Съгласно закона, лице открило културната ценност или съкровище в продължение на седем дни го държи на правно основание. Срокът от седем дни е предоставен, за да може субектът да вземе решение и да съобщи на властта. Архаизмът „на властта” е въведен още в първия Наказателен закон от 1896, чл. 336 и се е запазил до днес. Под термина „на властта” (по НК), следва да се разбира както държавен властови орган, така и общински. И докато преди беше погрешно всяко стеснително тълкуване „на властта”,[16] то в Закона за културното наследство се внесе уточнението, че уведомлението се извършва до най-близкия държавен или общински музей.[17]
В Наредба № Н-2/12.01.2012 г. за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи списъкът се допълва – освен най-близкия държавен или общински музей се предоставя възможността да се уведомят и регионалните музеи.[18]
Ако след съобщаването, „властите” бездействат и не пристъпят към изземване на културната ценност, то лицето продължава да държи вещта правомерно. Длъжностните лица, които не са поискали идентификация или не са регистрирали културната ценност, носят обаче наказателна отговорност.[19]
Друга специфика е липсата на формата на съобщаването в НК, като се презюмира единствено то да бъде изрично доказано, тъй като деянието се извършва с факта на несъобщаването. В Наредба № Н-2/12.01.2012 г. се изисква при изплащане на възнаграждение на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи, да представят доказателство – писменото уведомление към държавен, регионален или общински музей, извършено в 7-дневен срок от намиране на вещта, както и доказателство за запазването на вещта във вида и в състоянието, в което е намерена, до момента на предаването й, каквото е изискването на закона.[20]
Задължено е всяко лице, което не е намерило, но има информация за намерено такова съкровище/имане или пък културна ценност да съобщи на компетентните органи за намирането им.[21]
Квалифицираните случаи на престъплението по чл. 278 НК са случаите, в които културната ценност има особено висока научна или художествена стойност или пък тя е била унищожена.
Държането на нерегистриран по надлежния ред археологически обект съставлява престъпление и следва да бъде конфискуван, както и квалифицираният състав на това деяние – когато предметът представлява национално богатство или са повече от три броя.[22]
Непосредственият обект на посочените деяния са онези обществени отношения, които настъпват във връзка с опазването на културните ценности или документи от Националния архивен фонд. Опазването им е насочено не само като отделни вещи, а по-скоро като носители с особено значение за материална или духовна култура.
Субект на престъплението по чл. 278б НК може да е всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението е културна ценност и документ от Националния архивен фонд. Изпълнителното деяние се изразява в унищожаване или повреждане на културни ценности
Престъплението се смята за довършено при настъпването на унищожаването или повреждането на културната ценност. Повреждането може да се осъществи чрез физическо, химическо, биологично или пък друго въздействие, които оказват трайно въздействие и намаляват стойността на културната ценност като такава.
Състава на престъплението винаги е умишлено и резултатно.
Унищожаване на културна ценност или документ от Националния архивен фонд е факт, когато е невъзможно да се използва предметът по предназначение. Повреждането е такова негативно изменение в предмета, което затруднява нормалното използване на предмета и води до намаляване на неговата стойност.[23]
Длъжностно лице, което противозаконно разреши унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност се наказва по смисъла на чл. 278б, ал. 2 НК. Ако от това деяние е последвало унищожение разрушаване, повреждане, видоизменение или износ на културна ценност се прилага квалифицирания състав на ал.3.
Субект на деянието по чл. 278б, ал.2 може да е единствено длъжностно лице. Предмет на престъплението е културна ценност или документ от Националния архивен фонд.
Изпълнителното деяние се изразява в разрешаването за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност. Престъплението винаги е резултатно, като то се изчерпва с административния акт на разрешаване от страна на длъжностното лице.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Всички посочени наказателноправни норми са част от мерките за защита на културното наследство. Основна задача на обществото е опазването на националното културно богатство и съхраняването му за идните поколения.
ЛИТЕРАТУРА
[1] Велчев, Б. За състава на престъплението по чл.208 НК, 5-14, http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=776&type=.pdf;
[2] Закон за културното наследство;
[3] Наказателен кодекс;
[4] Наредба № Н-2/12.01.2012 г. за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи;
[5] Ненов, И. Наказателно право на НРБ (Особена част), том 1, ВИ „Георги Димитров” – МВР, 1987.
[6] Ников, Н. Ръководство по Особената част на Българския наказателен закон, Народна печатница „Витоша”, 1922;
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
[1] Чл. 8 ЗКН.
[2] Директива 2014/60/ЕС на ЕП и Съвета от15 май 2014 г., Регламент (ЕС) № 1081/2012, Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета, Регламент (ЕС) № 1024/2012 на ЕП и Съвета, Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета.
[3] Чл. 7 ЗКН.
[4] Чл. 46 ЗКН.
[5] Чл.2, ал.1, ЗКН Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.
[6] Чл. 6, ал.1, ЗКН – наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;
ал. 2. исторически обекти и комплекси;
ал. 3. архитектурни обекти и комплекси;
ал. 4. етнографски обекти и комплекси;
ал. 5. образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура;
ал. 6. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) природни ценности (образци), включително антропологични останки,
открити при теренни проучвания, и останки на палеозоологията и култивирани растения;
ал. 7. индустриално наследство;
ал. 8. произведения на изящни и приложни изкуства;
ал. 9. народни занаяти;
ал. 10. документално наследство;
ал. 11. аудио-визуално наследство;
ал. 12. устна традиция и език;
ал. 13. книжовни и литературни ценности;
ал. 14. обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;
ал. 15. музика, песни и танци;
ал. 16. народна медицина;
ал. 17. кулинарни и еноложки традиции;
ал. 18. народни игри и спортове.
[7] Чл. 6, ал.3 ЗКН.
[8] Чл.277а, ал.2 НК – Извършване на теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, изкопни работи на територията на недвижима културна ценност без надлежните разрешителни.
[9] Чл.277а, ал.2 НК.
[10] Чл.277а, ал.3 НК.
[11] чл.277а , ал. 4 НК.
[12] Ников, Н. Ръководство по Особената част на Българския наказателен закон, 1922, 219 -222.
[13] Пак там: Thesaurus est qusedass depositic pecuniae, cujus memoria non exstat, ut jamdominum non haebeat (лат.). (Съкровището е ценен предмет, отдавна скрит, стопанинът, на който не може да се определи и поради това се смята за безстопанствена вещ).
[14] Чл.278 НК.
[15] Чл. 2, ал.1, ЗКН.
[16] Велчев, Б. За състава на престъплението по чл.208 НК, 5-14, http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=776&type=.pdf.
[17] Чл. 93 ЗКН.
[18] Наредба № Н-2/12.01.2012 г. за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи,
чл. 2.
[19] Чл. 278, ал.5 НК.
[20] Чл. 93 ЗКН.
[21] Наредба № Н-2 от 12.01.2012 г. за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи,
чл. 2
[22] Чл. 278, ал.6.
[23] Ненов, И. Наказателно право на НРБ (Особена част), том 1, с. 280.
Committed to delivering high quality projects and innovate business solutions. Bring to the table win-win survival strategies to ensure proactive domination.