Инсинераторът в Пловдив е пример как обществена инвестиция може да остане без реален резултат. Проектът е предназначен за обезвреждане на болнични отпадъци. За него са вложени милиони левове, но съоръжението не започва работа.
Разследване на NOVA от 9 февруари 2022 г. поставя основния въпрос: защо построеният обект остава неизползван около петнадесет години? Публикацията сочи разходи над 15 млн. лв. и неизползвано техническо оборудване. Тези обстоятелства налагат публичен отчет, основан на документи и персонална отговорност.
Как започва проектът за инсинератора в Пловдив
Проектът е замислен като регионално решение за опасните отпадъци от лечебните заведения. По данни, цитирани в журналистическото разследване, през 2007 г. Швейцария предоставя оборудване и техническа помощ. Българската страна финансира строителството и съпътстващите дейности.
Обектът включва терен, сгради и специализирана техника. Въпреки извършените разходи, системата не е въведена в експлоатация. Част от оборудването според медийните данни остава в опаковките си. Така предназначението на инвестицията не е постигнато.
Това не е само технически проблем. Когато публичен актив не работи, възникват въпроси за планирането, контрола и управленските решения. Следва да се установи кой е приемал изпълнението, какви дефекти са констатирани и защо не са отстранени.
Какво установява разследването на NOVA
Материалът на NOVA представя хронология на неработещия обект. Репортерът Васил Иванов разговаря с представители на местната власт и с граждани, поставили темата публично. В разследването участва и адв. д-р Атанас Бояджиев.
Основният факт е безспорен: общинският инсинератор не извършва дейността, за която е изграден. Същевременно възникват текущи разходи за управление и поддръжка. Публичният интерес изисква всеки разход да бъде съпоставен с конкретна работа и измерим резултат.
Разследването съобщава и за спор между общината и изпълнителя. Договорът е прекратен, а проектът остава незавършен. Този факт не освобождава органите от задължението да установят причините, вредите и евентуалните претенции срещу отговорните лица.
Защо случаят е гражданска инициатива
Гражданският контрол започва с достъп до информация. Обществото трябва да разполага с договорите, анексите, платежните документи и приемателните протоколи. Необходими са също техническите експертизи и кореспонденцията между възложителя, изпълнителя и финансиращите институции.
Институтът за борба с корупцията поставя въпросите за този проект като гражданска инициатива. Целта не е предварително посочване на виновни лица. Целта е проверка на решенията и проследяване на публичните средства.
Твърденията за безстопанственост подлежат на доказване от компетентните органи. Политическата оценка не може да замести финансовата и техническата експертиза. Но липсата на окончателна наказателноправна констатация не заличава задължението за публична отчетност.
Дружеството „Инсинератор Пловдив“ и отговорността на принципала
Общината създава дружеството „Инсинератор Пловдив“ ЕООД и му прехвърля активи. Общинският съвет упражнява правата на собственик чрез предвидените в закона механизми. Това включва избор на управление, контрол върху отчетите и решения за бъдещето на имуществото.
При неработещо предприятие контролът не може да бъде формален. Следва да се посочат конкретните задачи на управителя, техните срокове и изпълнението им. Трябва да се публикуват разходите за възнаграждения, външни услуги, охрана, данъци и поддръжка.
Впоследствие Общинският съвет открива производство по ликвидация. Това е видно от Решение №371 на Общинския съвет – Пловдив. Ликвидацията на дружеството обаче не дава автоматичен отговор как ще бъде опазен и използван активът.
Какво се случва след разследването
През 2022 г. се обсъжда вариант за концесия. Предложението предизвиква спор за оценката на активите и за условията към бъдещ частен оператор. Местният парламент не приема първоначалното предложение, а дружеството преминава към ликвидация.
През юли 2026 г. темата отново влиза в дневния ред. Според публикация на TrafficNews общинските съветници настояват за пълен анализ. Той трябва да изясни състоянието на оборудването и възможностите за използване на обекта.
Това развитие показва, че въпросът не е приключил. След повече от петнадесет години публичният актив продължава да няма трайно предназначение. Забавянето увеличава риска от амортизация и обезценяване.
Какви документи трябва да бъдат публикувани
Пълната проверка изисква хронология на всички решения. На първо място са първоначалният договор и техническото задание. Към тях следва да се приложат анексите, количествено-стойностните сметки и документите за плащане.
На второ място са приемателните протоколи и гаранционните условия. Те могат да покажат дали сградите и техниката са приети с възражения. Важно е и дали са предявени договорни претенции в рамките на давностните срокове.
На трето място са експертизите за актуалното състояние на оборудването. Те трябва да посочат какво е доставено, къде се намира и дали може да бъде използвано. Без такава инвентаризация всяко решение за концесия, продажба или ново финансиране е преждевременно.
Необходимите институционални действия
Община Пловдив следва да публикува единен отчет за проекта. Той трябва да съдържа всички източници на финансиране и разходи по години. Необходимо е отделно да бъдат показани текущите разходи след спирането на строителството.
Общинският съвет трябва да изиска независима техническа и финансова проверка. Резултатите следва да бъдат разгледани на открито заседание. При установени нарушения материалите трябва да бъдат изпратени на компетентните контролни и разследващи органи.
Следва да се оцени и рискът за общественото здраве. Пловдив и регионът продължават да генерират опасни медицински отпадъци. Затова трябва да е ясно как се транспортират, третират и контролират тези отпадъци при липсата на работещ общински инсинератор.
Гледайте разследването
Видеото е публикувано в YouTube канала на „Здравей, България“. Пълната текстова публикация е достъпна и на официалния сайт на NOVA.
Заключение: общественият актив изисква публичен отговор
Инсинераторът в Пловдив не бива да остане само символ на пропусната инвестиция. Случаят изисква установяване на фактите, оценка на вредите и решение за бъдещето на актива. Всяка следваща стъпка трябва да бъде основана на публични документи.
Гражданската инициатива ще има резултат, когато институциите отговорят конкретно. Колко средства са платени? Какво имущество е налично? Кой е контролирал договорите? Може ли съоръжението да заработи и при каква цена?
Отговорите трябва да бъдат проверими, а не декларативни. Само така може да се защити общественият интерес и да се предотврати повторение на същия модел при бъдещи инфраструктурни проекти.
Източници: NOVA; „Здравей, България“ в YouTube; Общински съвет – Пловдив; TrafficNews.