През 2007г., правителството на Швейцария дарява и доставя техническото оборудване на стойност 7млн. лева. Община Пловдив осигурява от собствени средства 9млн. лева. Част от тях получава от държавния бюджет. С тези средства е построена чисто нова сграда в кв. Кючюк Париж в Пловдив, а чисто новото оборудване стои не разопаковано, ново в сградата. И така над десет години нищо не се случва.
„Инсинераторът не се пуска в експлоатация, заради частни бизнес интереси“, споделя адв. Атанас Бояджиев
В Общинския съвет в гр. Пловдив има съветници, които имат личен интерес Инсинераторът никога да не заработи. Причината за това е, че те имат сключени договори с болници през техни фирми, които превозват опасния боклук, който вместо да се изгаря в Инсенератора.
В нея прехвърля сградата и оборудването на Инсинератора. Така Общинския съвет се превръща в принципал на Пловдивския Инсинератор. За управител е назначен Дончо Кацарев. Според Атанас Бояджиев, след като е назначен Дончо Кацарев за управител, в общинското дружество нищо не се случва. За четири години през които Кацарев е управител, той не обявява обществена поръчка за избор на банка, която да финансира окончателното завършване и пускане в експлоатация на Инсинератора. Макар, че Общинския съвет го е упълномощил да потърси такова финансиране. Четири години Дончо Кацерев е директор на общинското предприятие, за което получава заплата от 1200 лв. на месец. Видно от финансовите отччети на предприятието, Общинският съвет е отпускал по 40-50 хил. лева годишно, за издръжка на Инсинератора. Така освен заплатата от 1200лв. заплата, Кацерев е сключвал договори за външни услуги. Например, сключил е договор с майка си, в качеството на управител на общинското предприятие за наем на спортния си автомобил – Ауди А6 с мощност 300 конски сили, който той – директора, да я ползва като служебна кола. Наред с това си е отпускал от предоставените му 40-50 хил. лева общински пари и по 2500лв. за гориво годишно.
Интересен е въпросът, с останалите пари какво е правил директорът Кацарев? Отговорът е – усвоявал ги е! Така например пак с договор за външни услуги е сключил договор със счетоводна кантора, която да води счетоводството на неработещия Инсинератор с един, единствен служител – директорът Дончо Кацарев. Същата тази кантора след проверка се установи, че води счетоводството на неговата частна фирма, занимаваща се с продажби на цигари и алкохол.
Отново с договор за външни услуги е нает и адвокат, който е адвокат и на частната фирма на Дончо Кацарев.
Именно чрез такива договори за външни услуги сключени от неработещия Инсинератор, директорът Дончо Кацарев е похарчил:
Сравнявайки финансовите отчети на личното му търговското дружество с тези на Инсинератора се оказа, че разходите за външни услуги на личното му дружество са два пъти по-малки от тези на Инсинератора. На въпроса как се случва това, Дончо Кацарев отговаря:
„Случва се! Не помня за какво са направени тези разходи.“
Потърсихме отговор на тези въпроси кметът на Пловдив Здравко Димитров. Кметът изрази възмущението си и пое ангажимент, Инсинераторът да заработи съвсем скоро.
Какво обаче се случва три години по-късно? Вижте в следващия материал: