Европейската прокуратура: разследвания и резултати

Европейската прокуратура в България отчете значителен брой разследвания за злоупотреби с европейски средства. Големите числа са важен сигнал за мащаба на риска, но не са окончателна мярка за успех. Образуваното производство не е присъда, предполагаемата вреда не е автоматично доказана щета, а запорираният актив не е непременно възстановена сума.

Настоящият анализ е свързан с публикувания на 1 март 2024 г. годишен отчет на Европейската прокуратура за 2023 г. Посочените финансови стойности са оценки по текущи производства. За всички засегнати лица важи презумпцията за невиновност до влизането в сила на съдебен акт.

Какво показва отчетът за 2023 г.

Според официалния годишен отчет на Европейската прокуратура, в края на 2023 г. институцията е водила общо 1927 активни разследвания в участващите държави. Общата оценка на потенциалната вреда за бюджета на Европейския съюз е 19,2 млрд. евро. Значителна част е свързана с тежки трансгранични измами с ДДС, които трудно могат да бъдат разкрити само от една национална юрисдикция.

За България БТА съобщи за 203 активни разследвания с предполагаеми щети около 884,9 млн. евро. През 2023 г. са били образувани 107 нови разследвания за оценена вреда над 405 млн. евро. Тези стойности поставят страната сред държавите с висока натовареност на Европейската прокуратура.

Числата трябва да се четат внимателно. Те не означават, че 884,9 млн. евро са безспорно откраднати, нито че всяко разследвано лице е извършило престъпление. Те показват размера на финансовия интерес, който разследващите проверяват. Именно затова публичното представяне трябва да отделя подозрението от доказаната вреда.

Защо броят на делата не е достатъчен

Голям брой разследвания може да има различни обяснения. Той може да показва добра откриваемост и активна институция, но може да сочи и системна уязвимост при управлението на европейски средства. Истинският резултат се вижда по-късно: колко обвинителни акта издържат в съда, колко присъди влизат в сила, какъв размер имущество е окончателно отнет и колко пари са върнати в бюджета.

Разликата между „разследвана стойност“ и „възстановена сума“ е основна. При обществени поръчки предполагаемата вреда често се изчислява върху целия договор или върху част от финансирането, което разследващите смятат за засегнато. Съдът обаче трябва да установи конкретното деяние, участието на всяко лице, причинната връзка и размера на вредата. Без това статистиката може да създаде силно обществено впечатление, но не и траен правен резултат.

Българският риск: поръчки, субсидии и слаб контрол

Европейските средства преминават през национални управляващи органи, възложители, контролни структури, сертифициращи органи и частни изпълнители. Корупционният риск възниква, когато формално разделените участници са свързани чрез политическо влияние, общ икономически интерес или предварително договорен резултат.

Plovdiv24.bg анализира още през март 2023 г. кадровите и институционалните трудности пред българския офис на Европейската прокуратура, паралелно с тогавашния отчет за 143 разследвания. Този контекст е важен: независимият мандат не е достатъчен, ако делегираните прокурори нямат стабилен административен капацитет, достъп до разследващи органи и ефективно взаимодействие с националните институции.

Разследване на BIRD за злоупотреби с европейски фондове разглежда конкретни модели и данни за България. Журналистическите констатации не заместват доказването в наказателен процес, но могат да разкрият връзки, документи и финансови потоци, които институциите следва да проверят. Независимата журналистика е ранна предупредителна система, а не паралелен съд.

Сътрудничеството с националната прокуратура

Европейската прокуратура е независима, но работата ѝ неизбежно се пресича с българските разследващи органи, съдилища, данъчни и контролни администрации. Прокуратурата на Република България е посочвала, че взаимодействието включва борба с измами с европейски средства, ДДС злоупотреби, пране на пари, корупция и организирана престъпност.

Това сътрудничество трябва да бъде едновременно оперативно и контролируемо. Националните органи не бива да блокират или забавят европейските производства, но и европейският мандат не освобождава делегираните прокурори от изискванията за законност, мотивираност и отчетност. Независимостта означава защита от влияние, а не отсъствие на правила.

Какво трябва да отчита България

Първо, трябва да се публикува съпоставима информация за образуваните разследвания, внесените обвинителни актове, окончателните присъди и оправдателните решения. Второ, отделно трябва да се посочват поисканите, наложените и окончателно реализираните обезпечения. Трето, необходимо е да се отчита действително възстановената сума, а не само предполагаемата вреда.

Четвърто, трябва да се проследява институционалният източник на сигналите. Ако голяма част идват от граждани и журналисти, а малка част от управляващи и контролни органи, това е показател за слаб вътрешен контрол. Пето, резултатите трябва да се анализират по програми и механизми: обществени поръчки, субсидии, земеделски плащания, транспорт, енергетика и трансгранични ДДС схеми.

Подробните данни за 2023 г. са разгледани във вътрешния доклад „Европейската прокуратура и България през 2023 г.“. Свързани механизми са анализирани и в материалите за обществените поръчки, прокуратурата и институционалната отчетност. Допълнителна медийна перспектива върху независимостта на българския европейски прокурор предлага публикацията на e-news.bg; изложените в нея твърдения следва да се оценяват отделно от официалния отчет за 2023 г.

Заключение

Европейската прокуратура в България е необходим коректив там, където измамите са трансгранични или националната среда е уязвима за влияние. Но 203 разследвания не са 203 доказани престъпления. Те са 203 теста за способността на европейската и българската правна система да превърнат подозрението в годни доказателства и доказателствата — в справедлив съдебен резултат.

Затова България трябва да брои не само преписките и предполагаемите милиони. Трябва да брои окончателните присъди, оправданите лица, отменените актове, конфискуваното имущество и реално върнатите средства. Само тази пълна картина показва дали борбата с измамите защитава бюджета и правата на гражданите едновременно.

Европейската прокуратура брои разследвания, България трябва да брои присъди и върнати пари