<strong>Разследване на BIRD, публикувано на 17 март 2026 г., постави сериозни въпроси за възможно неформално влияние върху Областната дирекция на МВР в Пловдив. В центъра на публикацията са бившият антимафиот Иван Петлешков и началникът на Пето районно управление Васил Саватинов. Изложените данни не представляват влязла в сила присъда и не доказват сами по себе си извършено престъпление. Те обаче очертават достатъчно конкретни твърдения, документи и съдебни решения, които изискват независима институционална проверка.
Основният въпрос не е дали едно лице формално заема ръководен пост в МВР. Същественият корупционен риск възниква, когато частни интереси могат да влияят върху назначения, проверки, полицейски операции и административни решения, без да носят публична отговорност. Именно този модел BIRD описва с израза „директори в сянка“.
Какво твърди разследването
Според BIRD, Васил Саватинов е сочен като ключов вътрешен фактор в ОДМВР–Пловдив и като близък до Иван Петлешков. За Петлешков журналистическата публикация използва твърдения за връзки с политически и криминални кръгове. Тези квалификации трябва да бъдат разглеждани като твърдения на източника, а не като установени от съд факти.
Разследването проследява поредица от ръководни смени в пловдивската полиция. Старши комисар Васил Костадинов е освободен през октомври 2023 г. със заповед на тогавашния вътрешен министър Калин Стоянов. Публично уволнението беше свързвано с работата на МВР по убийството на Димитър Малинов в Цалапица. Според цитираните от BIRD документи дисциплинарното основание обаче е утвърден протокол за изплащане на 16,80 лв. за време на разположение на полицейски служител.
Административният съд отменя заповедта като незаконосъобразна. Това съдебно развитие е особено важно. То не доказва наличието на частна поръчка зад уволнението, но показва, че официалното кадрово решение не е издържало контрола за законосъобразност. Когато ръководител на областна дирекция е отстранен с акт, който впоследствие е отменен, МВР дължи ясен отговор не само за юридическата грешка, но и за начина, по който е била използвана дисциплинарната власт.
Случаят с Константин Маршавелов
Втората основна линия на разследването е свързана със седемкратния автомобилен шампион Константин Маршавелов. В негови сигнали, цитирани от BIRD, се твърди за системни полицейски проверки, наблюдение и действия, обслужващи частен конфликт. Сигналите са адресирани до директора на ОДМВР–Пловдив, министъра на вътрешните работи и дирекция „Вътрешна сигурност“.
Един от проверимите елементи е отнемането на разрешението му за оръжие. Заповед № 4443-225 от 11 септември 2024 г. е оспорена пред Административен съд–Пловдив. С решение № 1470 от 17 февруари 2025 г. по адм. дело № 2437/2024 г. съдът отменя административния акт като незаконосъобразен поради съществени нарушения.
Този факт има самостоятелно значение. Съдът не се произнася по всички по-широки твърдения за нерегламентирано влияние, но установява незаконосъобразност на конкретно полицейско решение. Според публикацията след съдебната отмяна разрешителното не е било възстановено незабавно. Маршавелов е бил насочван към подаване на ново заявление. Ако това се потвърди, възниква въпрос за изпълнението на влязъл в сила съдебен акт и за персоналната отговорност на длъжностните лица.
Къде е корупционният риск
Неформалното влияние върху полицията рядко се доказва с един документ. Обичайно то се проявява чрез:
- съвкупност от кадрови решения
- избирателни проверки
- изтичане на оперативна информация
- административен натиск и необяснима последователност в действията на различни служители.
Затова институционалната проверка не може да се ограничи до въпроса има ли подписана заповед. Тя трябва да установи кой е инициирал действията, на каква информация са основани, кой е получавал резултатите от проверките. Инай-вече: има ли комуникация с лица извън системата на МВР и теч на информация.
Особено чувствителен е рискът полицейският ресурс да бъде използван в частен стопански спор. Ако проверки, наблюдение или административни мерки се насочват срещу конкурент или неудобно лице без законово основание, това представлява не просто индивидуална злоупотреба. Подобно поведение превръща държавната принуда в частна услуга и подкопава доверието във всички последващи действия на полицията.
Имуществото като основание за проверка, а не за присъда
BIRD поставя въпроси и за имущественото състояние на Васил Саватинов и неговото семейство. Публикацията посочва имот край село Марково, апартамент в Пловдив и сделки със земеделски земи. Журналистите съпоставят стандарта на живот с официалните доходи на полицейски служител и с данните за дружество, собственост на съпругата му.
Несъответствието между доходи и имущество не може да бъде установено само чрез медийна оценка. Необходими са данни за покупната цена, кредитиране, наследяване, дарения, доходи на съпрузите, строителни разходи и произход на средствата. Поради това правилният институционален отговор е проверка от компетентните органи, а не предварително обявяване на вина. Но отказът от проверка при конкретно посочени имоти и сделки би бил също толкова неприемлив.
Какво следва да проверят институциите
Министерството на вътрешните работи и дирекция „Вътрешна сигурност“ следва да установят дали са давани устни разпореждания за проверки и наблюдение на Маршавелов, кой е разпореждал полицейските екипи и дали събраната информация е предавана на външни лица. Трябва да бъде проверено и изпълнението на съдебното решение за разрешителното за оръжие, включително движението на преписката след 17 февруари 2025 г.
Инспекторатът на МВР следва да анализира кадровите решения в ОДМВР–Пловдив и евентуалните зависимости между служители и частни охранителни или търговски структури. При данни за престъпление материалите трябва да бъдат изпратени на прокуратура, различна от местните звена, ако съществува обосновано съмнение за конфликт на интереси или зависимост.
Отделно от това, компетентните органи могат да извършат проверка на имуществените декларации, сделките и източниците на финансиране. Такава проверка трябва да бъде документална, проследима и да завърши с публично съобщен резултат, без да нарушава презумпцията за невиновност.
Правото на отговор е част от достоверността
Иван Петлешков публично отрича да е „човек на Пеевски“ и заявява готовност да се подложи на детектор на лъжата. Неговата позиция е отразена и в e-news.bg. Отразяването на тази позиция не заличава необходимостта от проверка, но е задължително за балансираното представяне на случая.
Същевременно публичното отрицание не може да замести институционален отговор. Въпросите за полицейски заповеди, съдебни решения, служебни разпореждания и имуществени сделки се изясняват с документи и проверки, а не чрез медийно противопоставяне.
Заключение
Разследването за „директорите в сянка“ в МВР–Пловдив очертава модел, при който формалната йерархия може да бъде изместена от неофициални центрове на влияние. Към момента няма основание журналистическите твърдения да бъдат представяни като доказана престъпна дейност. Има обаче достатъчно конкретни факти – отменени административни актове, сигнали с посочени лица и действия, данни за имоти и поредица от кадрови решения – които правят институционалното мълчание недопустимо.
Истинският тест за МВР не е дали ще защити репутацията си с декларация. Тестът е дали ще провери собствените си служители независимо, ще изпълни съдебните решения и ще установи дали държавният ресурс е използван в полза на частни интереси.
Източници
- rel=“noopener“>BIRD – „Саватинов и Петлешков – директори в сянка на полицията в Пловдив“, 17 март 2026 г.
- Решение № 1470 от 17 февруари 2025 г. по адм. дело № 2437/2024 г. на Административен съд–Пловдив, цитирано в разследването.
- e-news.bg – позицията на Иван Петлешков относно твърденията за политически и криминални връзки.