Кадри показват подменено съдържание на пловдивската медия и канал с публикации за TestoUP/Testograph и Fitness1.bg. Авторите предлагат предполагаеми потребителски данни и обвързват плащане със свалянето им.
Хакерска атака срещу TrafficNews и публикации в Telegram за продажба на лични данни поставят сериозни въпроси за сигурността на български сайтове. Предоставени на Corruption.bg екранни снимки показват новинарската страница с чужди изображения и надписи, както и канал, чиито автори твърдят, че разполагат с данни от други онлайн платформи.
В канала се вижда прикачен текстов файл. Публикувани са предложения за продажба на предполагаема потребителска информация и съобщения с искания за плащане. Съдържанието очертава модел на натиск: демонстрация на предполагаем достъп, заплаха за разпространение и търсене на финансово облага.
Снимките документират какво е показано на екрана. Те не удостоверяват сами по себе си автентичността на предлаганите записи, начина на придобиването им или самоличността на авторите.
Какво се вижда на сайта на TrafficNews
На кадъра от TrafficNews се разпознават логото и навигацията на медията. Вместо обичайното новинарско съдържание се виждат повторени изображения и надпис „Hacked By Ebi Uchi“. Присъства и означението „TrojaSec“.
Подобна подмяна е видим признак за компрометирано съдържание. От нея обаче не следва автоматично, че всички системи на медията са засегнати или че редакцията е изгубила административния си достъп.
Не може да се установи и дали от TrafficNews са извлечени лични данни. Показаните Telegram съобщения за предполагаеми масиви се отнасят до други наименования. Свързването им с базата на новинарския сайт би било необосновано.
Сходното обозначение „Ebi Uchi“ на страницата и в канала е важна следа за проверка. То не доказва само по себе си общ технически извършител на всички заявени атаки.
Telegram каналът: данните като средство за натиск
В показания канал „Ebi Uchi“ авторите обявяват, че ще предлагат потребителски данни от популярни български сайтове. Собствениците са приканени да се свържат с тях срещу такса за възстановяване на достъп до данните.
Други съобщения обещават безплатно публикуване на информация при достигане на определен брой членове или реакции. Така предполагаемото изтичане се използва и за привличане на аудитория.
Този подход увеличава натиска върху засегнатите оператори. Възможността информацията да достигне до повече хора се превръща в част от заплахата. Публикуването на малка „мостра“ може да служи като демонстрация, предназначена да направи следващото искане за пари по-убедително.
Наличието на подобни послания не доказва, че авторите действително контролират всички данни, за които говорят. То показва какво предлагат и с какво се опитват да принудят адресатите към контакт или плащане.
TestoUP/Testograph: обещана „мостра“ и видим прикачен файл
Един от кадрите съдържа обещание за публикуване на 1000 реда с потребителски данни, приписани на TestoUP/Testograph, при достигане на 50 реакции.
Следва изображение, представено като екран от система с поръчки и приходи. Под него е отправено персонализирано послание, че адресатът може да си позволи да плати, за да бъдат свалени данните.
В същия кадър се вижда файл с име „document.txt“ и обозначен размер 301,3 KB. Това установява видимостта на прикачен файл в показаната кореспонденция. Не установява какви записи съдържа той.
Corruption.bg не разполага с независимо потвърждение, че файлът произхожда от посочената платформа. Снимката на предполагаем административен панел също не удостоверява реални приходи, действителен достъп до системата или самоличността на търговеца.
Долната част на кадъра показва начало на публикация, в която авторите преразказват предполагаемо изявление на TestoUP/Testograph. Този преразказ не може да се представя като официална позиция на засегнат оператор.
Fitness1.bg: твърдение за 214 064 реда
Отделна публикация използва логото на Fitness1.bg и предлага за продажба предполагаеми потребителски данни. Според авторите те включват имена, имейли, телефонни номера и адреси.
Обявени са 214 064 „линии“, както и намерение за безплатна мостра от 1000 линии. Числата са твърдения на публикуващите, а не независимо проверен размер на изтичане.
Броят редове не е равнозначен на брой засегнати хора. В масив може да има повторения, множество поръчки на един клиент или технически записи.
Наличието на лого и назоваване на сайт също не доказват произхода на файла. Проверката трябва да установи дали записите са автентични, актуални и действително свързани с посочената система.
Рискът за потребителите остава и след възстановяването на сайта
Ако подобни масиви са реални, комбинацията от име, телефон, имейл и адрес може да бъде използвана за убедителни измамни съобщения. Контактът може да изглежда като потвърждение на поръчка, доставка или проблем с плащане.
Познаването на конкретна покупка може допълнително да създаде доверие. Затова възстановяването на нормалната работа на сайта не решава автоматично въпроса за вече копирана информация.
И плащането не предоставя проверима гаранция, че всички копия са унищожени. Обещанието за сваляне на публикация е различно от доказано изтриване на данните и прекратяване на достъпа до тях.
Какви задължения възникват при потвърден пробив
При нарушение на сигурността на лични данни GDPR изисква уведомяване на компетентния надзорен орган без ненужно забавяне и, когато е осъществимо, до 72 часа от узнаването. Изключение има, когато е малко вероятно нарушението да породи риск за правата и свободите на хората.
При вероятен висок риск засегнатите лица също трябва да бъдат уведомени без ненужно забавяне, при съобразяване на приложимите законови изключения. Нарушението и предприетите действия се документират. Правила по чл. 33–34 GDPR.
Самите снимки не позволяват да се установи кога конкретен оператор е узнал за инцидент или дали е изпълнил тези задължения. Следователно от тях не може да се заключи, че определено дружество вече е нарушило срока.
Проверка на доказателствата и ясни отговори
Случаят изисква проверка на оригиналните публикации, времето им, системните следи и връзката между заявените атаки. Показването на чужди данни и исканията за плащане следва да бъдат оценени и от компетентните разследващи органи.
ГДБОП посочва, че жертви и свидетели на киберпрестъпления могат да подадат сигнал в районно полицейско управление или на място в дирекция „Киберпрестъпност“.
Въпросите към посочените оператори са конкретни: потвърден ли е инцидент, каква информация е засегната, има ли реално извличане на данни и как са защитени потребителите?
Показаното около TrafficNews вече надхвърля обикновен проблем с достъпността на страница. Съобщенията в Telegram поставят въпроса дали личната информация се използва като стока и средство за принуда. Отговорът изисква доказателства, прозрачност и действия за ограничаване на вредите.