Саморазследването в прокуратурата е един от най-тежките рискове за доверието в наказателното правосъдие: когато структура, подчинена на административен ръководител, трябва да проверява твърдения за действия или връзки на същия ръководител. През август 2026 г. разследване на BIRD постави този въпрос във връзка със Софийската градска прокуратура, нейното вътрешно разпределение на дела и производства, засягащи магистрати. Публикуваните твърдения не са съдебно установени факти, но съдържат достатъчно конкретни данни, за да изискват независима проверка извън йерархичната зависимост на проверяваното лице.
За всички магистрати и други лица, споменати в журналистически публикации, важи презумпцията за невиновност. Критиката към организацията и разпределението на делата не означава твърдение за извършено престъпление от конкретен прокурор.
Как възниква рискът от саморазследване
Софийската градска прокуратура разглежда значителна част от чувствителните производства за престъпления по високите етажи и за деяния, извършени от магистрати. Административният ръководител има организационни правомощия: издава заповеди, определя структурата, командирова прокурори и участва в управлението на натовареността. Тези решения могат да бъдат законни и необходими, но придобиват особена тежест, когато самият ръководител е засегнат от сигнал или проверка.
На 3 август 2026 г. BIRD публикува разследване за заповеди от 6 и 30 юли, свързани с преразпределение на неприключени преписки и досъдебни производства. Медията твърди, че чрез ръчно зададени проценти на натовареност може да се влияе върху кръга от прокурори, между които компютърната система извършва формално случайно разпределение. Това твърдение трябва да бъде проверено чрез оригиналните заповеди, системните журнали и правилата, действащи към всяко разпределение.
Саморазследването в прокуратурата и йерархичната зависимост
Основният проблем не е дали компютърът е изтеглил конкретно име. Ако началните параметри, списъкът на участващите магистрати или коефициентите им са определени от лице с интерес към резултата, формалният случаен избор не премахва съмнението. Независимостта изисква както техническа случайност, така и неутрално зададени условия преди тегленето.
Когато сигналът засяга административен ръководител, подчинените му прокурори могат да се окажат в обективно трудна позиция. Те имат функционална независимост по конкретното дело, но кариерната среда, командироването, натовареността и оценяването се влияят от административната структура. Затова международните стандарти изискват не само реална безпристрастност, а и липса на разумно съмнение за зависимост.
Отделът за престъпления на магистрати
Според публикацията в СГП е оформен отдел, който работи по производства за престъпления, извършени от магистрати. Самото специализиране може да подобри експертизата и последователността. Рискът възниква, ако ръководителят на прокуратурата участва в управлението на същия отдел, докато той разглежда сигнал, свързан с нейно поведение или професионални контакти.
В такава ситуация правилният отговор е писмен отвод с ясен обхват. Необходимо е да бъде посочено кой поема административните правомощия, кой определя наблюдаващия прокурор и как се гарантира, че проверяваното лице няма достъп до вътрешните решения. Отвод само от подписването на крайния акт е недостатъчен, ако влиянието върху екипа и разпределението е било възможно по-рано.
Случайното разпределение е гаранция, а не формалност
Системата за случайно разпределение трябва да предотвратява избора на удобен обвинител или съдебен състав. Нейната надеждност зависи от три нива: непроменими правила, пълни технически журнали и независим последващ контрол. Ако категориите дела се създават или променят непосредствено преди еднократно преразпределение, одитът трябва да установи причината и ефекта.
Проверка може да сравни коефициентите на натовареност преди и след заповедите, броя на включените прокурори, конкретните прехвърлени дела и отклоненията от обичайната практика. Важно е да се установи дали промяната е засегнала всички преписки по обективен критерий или е концентрирала определен тип чувствителни производства в малък кръг. Тези данни могат да бъдат публикувани в обобщен вид без разкриване на следствена тайна.
Делата за „Осемте джуджета“ и Нотариуса
Журналистическата публикация поставя организационните решения в контекста на дела, свързани с Петьо Петров–Еврото и Мартин Божанов–Нотариуса. Тези случаи вече породиха сериозни обществени съмнения за неформални мрежи около прокуратурата и съдебната система. Corruption.bg е анализирал отделно „Осемте джуджета“ като модел на паралелно правосъдие и последиците от институционалното мълчание.
Съществуването на предходни скандали не доказва манипулация в ново производство. То обаче повишава необходимия стандарт за прозрачност. Когато едни и същи структури трябва да проверяват твърдения за собствени служители, обществото има право да знае как са отделени участниците, как са защитени доказателствата и кой контролира крайния акт.
Тайните свидетели и проверката на достоверността
В по-широкия дебат около КТБ, Нотариуса и Еврото се появиха твърдения, че едни и същи защитени или анонимни свидетели участват в различни знакови производства. Използването на защитен свидетел е законен инструмент при реален риск за живота или сигурността му. То обаче ограничава възможността на защитата и обществото да проверят мотивите, връзките и достоверността на източника.
Когато свидетел се появява по множество несвързани дела, прокурорът и съдът трябва особено внимателно да проверят откъде разполага с информацията, какви облаги или защита получава и дали разказът му се потвърждава от независими доказателства. Присъда или тежко обвинение не може да се крепи единствено на недостъпно за ефективна проверка твърдение. Този принцип защитава и разследването, защото намалява риска цялото дело да се срине в съда.
Кой може да извърши независимата проверка
Саморазследването в прокуратурата не се преодолява с общо уверение, че всеки прокурор е независим. Нужен е механизъм, който изважда производството от административната зона на проверявания ръководител. В зависимост от предмета това може да включва прехвърляне към друга прокуратура, специално определен прокурор, съдебен контрол и проверка от Инспектората към ВСС в рамките на неговите правомощия.
Висшият съдебен съвет трябва да контролира кадровите и организационните решения, без да се превръща в политически щит. Ако има дисциплинарно производство, мотивите за временно отстраняване или отказ трябва да бъдат публични в допустимия от закона обем. Заседанията по въпроси с голям обществен интерес не бива да оставят гражданите само с резултат без аргументи.
Какво трябва да бъде публикувано
Прокуратурата може да защити доверието чрез конкретна отчетност: анонимизирани заповеди за структурата и натовареността, методиката за случайно разпределение, резултат от технически одит и данни за направените отводи. Не е необходимо да се разкриват доказателства по висящи дела. Необходимо е да се покаже, че организационните решения не са пригодени към желания изход.
Отделно трябва да бъде обяснено как се предотвратява достъпът на проверяван ръководител до преписката, как се съхраняват електронните следи и кой разглежда сигналите за натиск. Ако проверката не установи нарушение, мотивираното заключение е защита за магистратите. Ако установи намеса, последиците трябва да обхванат както конкретното дело, така и системните правила.
Извод: никой не трябва да контролира собствената си проверка
Саморазследването в прокуратурата подкопава доверието дори преди да е доказано нарушение. Проблемът е структурен: властта върху хората, натовареността и разпределението може да се пресече с личен интерес към резултата. Отводът, външният контрол и пълната техническа следа не са жест на недоверие към отделния прокурор, а защита на институцията.
Независимото правосъдие започва от простото правило, че никой не определя условията на проверката срещу самия себе си. Казусът допълва обзора на корупционните рискове през 2026 г. и анализа за съмненията за влияние в административното правосъдие.
Основен източник: BIRD – публикация от 3 август 2026 г.. Допълнителен контекст: публични данни за производствата „Осемте джуджета“ и Нотариуса, решения и съобщения на съдебните институции. Още новини и обществени теми: e-news.bg.