Разширението на „Чирен“ се превърна през август 2024 г. в тест за начина, по който България управлява стратегически енергийни проекти с европейско финансиране. Европейската прокуратура извърши претърсвания в офиси на държавния оператор „Булгартрансгаз“ и на частни дружества, свързани с проекта. Проверката е за предполагаема измама при обществена поръчка, а не окончателно установено престъпление. До произнасяне на съд всички засегнати лица и компании се ползват от презумпцията за невиновност.
Защо разширението на „Чирен“ е стратегическо
Подземното газохранилище „Чирен“ е единственото действащо съоръжение от този тип в България. То позволява природен газ да се нагнетява през периоди на по-ниско потребление и да се изтегля през зимата или при прекъсване на доставки. Проектът за разширение има за цел да увеличи капацитета и дневните възможности за нагнетяване и добив. След енергийната криза и прекратяването на директните доставки от „Газпром“ значението на хранилището нарасна още повече.
Стратегическият характер на проекта не намалява нуждата от контрол. Напротив, когато съоръжението е част от енергийната сигурност и получава европейска помощ, обществената поръчка трябва да бъде проследима във всеки етап: техническо задание, критерии, участници, подизпълнители, промени в договора и реално извършени дейности. Всяка необяснена промяна може да доведе не само до финансова загуба, но и до забавяне на национално важна инфраструктура.
Какво направи Европейската прокуратура
На 13 август 2024 г. Европейската прокуратура извършва претърсвания в три български града. Според S&P Global Commodity Insights действията са в офисите на „Булгартрансгаз“ и четири други компании и са част от разследване за възможна измама при обществена поръчка. Фокусът е върху проекта за подземната част на разширението.
Свободна Европа съобщава, че тогавашният служебен министър на енергетиката Владимир Малинов е потвърдил проверката и временното спиране на проекта. По думите му сигналът засяга подмяна на подизпълнители и на сондажи. Малинов е ръководил „Булгартрансгаз“ в периода, когато договорът е подписван и променян, и заявява, че не се притеснява от проверката. Това е важна позиция на засегнатата институция, но тя не отменя необходимостта документите да бъдат оценени независимо.
Европейското финансиране и общественият риск
Разширението е подкрепено с 78 млн. евро безвъзмездна помощ от Европейския съюз. БНР информира, че „Булгартрансгаз“ е предоставил пълен достъп до информацията и че описването на иззетите данни е продължило повече от десет часа. Европейското участие обяснява компетентността на Европейската прокуратура: тя разследва престъпления, които засягат финансовите интереси на ЕС.
Публичният риск обаче е по-широк от размера на гранта. Ако процедурата е компрометирана или проектът се забави, България може да загуби време, средства и енергийна устойчивост. Възможни са финансови корекции, съдебни спорове и необходимост от нова поръчка. Затова анализът не трябва да се ограничава до въпроса дали конкретен разход е допустим по европейските правила. Трябва да се оцени и дали държавата получава реално работещо съоръжение при разумна цена и срок.
Подизпълнителите като зона на риск
В големите инфраструктурни договори подизпълнителите често изпълняват съществена част от работата. Промяната им след избора на основен изпълнител може да промени реалното съдържание на офертата. Ако участник печели с опита, техниката или екипа на едни дружества, а после ги заменя с други, възниква въпросът дали конкуренцията е била честна и дали новите компании покриват първоначалните изисквания.
Не всяка смяна е незаконна. Възможни са обективни причини: отказ, неплатежоспособност, технологична необходимост или промяна в графика. Но всяка промяна трябва да бъде мотивирана, проверена и публикувана. Възложителят трябва да покаже кой е одобрил замяната, как е оценен капацитетът на новия подизпълнител и дали цената или обхватът са се променили. Липсата на такава следа превръща договорното управление в непрозрачна зона.
Спорът около сондажите
Подземната част на разширението включва сложни сондажни дейности, при които техническите параметри и безопасността са решаващи. Ако в хода на процедурата са заменени конкретни сондажи, технологии или изпълнители, трябва да се провери дали това е съвместимо с разрешенията, оценката на риска и финансирането. Разликата между техническо уточнение и съществена промяна на поръчката може да има голямо правно и финансово значение.
Към момента на акцията министър Малинов заявява, че реални строителни дейности по проверяваната подземна част още не са започнали, макар да са извършени подготвителни процедури и да има разрешение за първи сондаж. Това намалява риска от необратимо строителство, но поставя въпроса защо съмненията са възникнали след подписването и изменението на договора. Превенцията е по-евтина от разследване след факта.
Националната проверка и европейското разследване
Българските власти посочват, че Агенцията за държавна финансова инспекция е извършила проверка и не е установила нарушения по отделните етапи на поръчката. Този резултат трябва да бъде разгледан заедно с действията на Европейската прокуратура, а не използван като аргумент, че второто разследване е излишно. Двете институции могат да имат различен предмет, доказателствен стандарт и достъп до информация.
Ако националната инспекция и европейското разследване стигнат до различни изводи, обществото трябва да получи обяснение защо. Възможно е една проверка да е разглеждала формалното спазване на процедурата, а друга — реалните отношения между участниците или произхода на документи. Сравнението между обхвата, методиката и доказателствата ще покаже дали вътрешният контрол е бил достатъчен.
Какво трябва да бъде публикувано
„Булгартрансгаз“ и Министерството на енергетиката могат да защитят обществения интерес с повече прозрачност, без да пречат на разследването. Те следва да публикуват хронология на поръчката, стойността и предмета на договорите, списък на заявените и одобрени подизпълнители, мотивите за промени и актуален график. Търговската тайна може да бъде защитена чрез заличаване на чувствителни данни, но не и чрез пълно скриване на решенията.
Необходим е и отделен отчет за европейската помощ: договорени средства, извършени плащания, проверени разходи и риск от корекции. Когато проектът бъде възобновен, всяко ново плащане трябва да се свързва с измерим технически резултат. Така гражданите и европейските институции ще могат да проследят дали публичните пари се превръщат в реален капацитет.
Какъв е институционалният урок
Разширението на „Чирен“ показва слабостта на модел, при който информацията става публична едва след претърсване. Стратегическите държавни дружества трябва да имат независими одитни комитети, публични правила за промени в големи договори и регистър на свързаните лица. Особено внимание е нужно, когато ръководител на дружество преминава на политическа длъжност и после коментира проверка на решения, взети в неговия управленски период. Това не доказва нарушение, но създава риск от конфликт на роли.
Резултатът от разследването трябва да бъде оценяван по три критерия: установени ли са фактите, защитен ли е европейският и националният бюджет и продължава ли проектът при прозрачни условия. Ако няма данни за престъпление, това трябва да бъде обяснено с мотиви. Ако има, делото трябва да стигне до съд. Междинното положение — продължително мълчание и неясна съдба на договора — е най-лошо за общественото доверие.
Използвани източници
- S&P Global Commodity Insights, 13 август 2024 г.
- Свободна Европа, 14 август 2024 г.
- БНР, 14 август 2024 г.
Бележка: Текстът обобщава публична информация за започнало разследване. Проверката не е доказателство за вина, а всички засегнати лица и дружества имат право на защита.