Корупционните скандали през първото полугодие на 2023 г. поставиха под съмнение способността на българските институции да водят последователни и независими разследвания по дела с висок обществен интерес. Между 1 януари и 30 юни в центъра на вниманието попаднаха акцията срещу Nexo, обвиненията за „Булгаргаз“, активизирането на „Барселонагейт“, взривът край автомобила на главния прокурор, конфликтът Гешев–Сарафов и закъснялото разследване по „Осемте джуджета“.
Общото между тези случаи не е доказана вина на конкретни лица, а един по-дълбок институционален проблем: разследванията често започват шумно, развиват се на фона на политически конфликти и рядко завършват с убедителен публичен резултат. Посочването на човек като обвиняем или обект на проверка не означава, че той е виновен. Вината се установява единствено с влязла в сила присъда.
Акцията срещу Nexo и разминаването между обвиненията и крайния резултат
На 12 януари 2023 г. прокуратурата и следствените органи проведоха мащабна акция в офиси, свързвани с криптокомпанията Nexo. Първоначално бяха огласени подозрения за пране на пари, данъчни и компютърни престъпления, банкова дейност без лиценз и заобикаляне на международни санкции. Четири лица бяха привлечени като обвиняеми за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел.
Компанията отхвърли обвиненията и определи действията на прокуратурата като политически мотивирани. Допълнителен обществен отзвук предизвика информацията за дарения от служители на дружеството към представители на политическа партия. Това обстоятелство беше използвано в предизборния спор, но само по себе си не доказва незаконен произход на средства или престъпна връзка.
На 22 декември 2023 г. Софийската градска прокуратура прекрати наказателното производство, след като прие, че не е установено извършено престъпление. Така случаят остана пример за голямо разминаване между първоначалните публични внушения и резултата от разследването. Подобно развитие вреди не само на засегнатите лица, но и на доверието в държавното обвинение.
Обвиненията за „Булгаргаз“ и границата на наказателната отговорност
На 8 февруари 2023 г. прокуратурата привлече към наказателна отговорност бившия министър на енергетиката Александър Николов, неговия заместник Данаил Николов и бившия изпълнителен директор на „Булгаргаз“ Людмил Йоцов. Обвинението беше свързано с решенията след прекратяването на доставките от „Газпром“ през април 2022 г. Според прокуратурата последвалите покупки на природен газ чрез посредници са причинили значителни вреди на държавното дружество.
Защитната теза беше, че България е отказала едностранно наложена схема за плащане в рубли и че действията са имали за цел да гарантират непрекъснати доставки в извънредна енергийна обстановка. Казусът постави важната граница между наказуемото длъжностно поведение и политическо или стопанско решение, взето в условия на криза. Неблагоприятният финансов резултат не е достатъчен за присъда. Необходимо е да бъдат доказани конкретно нарушение, умисъл и пряка причинна връзка с твърдените вреди.
„Барселонагейт“ и въпросът за избрания момент
През май и юни разследването, известно като „Барселонагейт“, отново се превърна във водеща политическа тема. Производството беше свързано с произхода на средства за имот и търговска дейност в Барселона и със съмнения за изпиране на пари. На 2 юни тогавашният главен прокурор Иван Гешев внесе в Народното събрание искане за сваляне на имунитета на Бойко Борисов.
Искането дойде след избухването на открит конфликт между Гешев, Борислав Сарафов и представители на ГЕРБ. Това породи въпроса защо разследването се активизира именно когато освобождаването на главния прокурор вече беше поставено на дневен ред. По-късното прекратяване на основната част от производството допълнително засили подозренията, че темпото на наказателното преследване може да е зависело от институционалната и политическата обстановка.
Взривът край автомобила на Иван Гешев
На 1 май 2023 г. взрив избухна край автомобила на главния прокурор по пътя между Самоков и София. Първоначално случаят беше представен като целенасочен атентат с изключително мощно взривно устройство. Последваха противоречиви сведения за силата на експлозията, нанесените щети, присъствието на семейството на Гешев и участието на чуждестранен експерт при огледа.
Когато първите официални версии се променят, обществото основателно очаква ясно обяснение. Независимо дали престъпната цел е била убийство, сплашване или друго действие, институциите не представиха своевременно убедителен окончателен отговор. Липсата на прозрачност превърна самото разследване в част от политическия скандал.
Конфликтът Гешев–Сарафов разкри институционална криза
След взрива започна безпрецедентен публичен конфликт между главния прокурор Иван Гешев и неговия заместник и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов. Сарафов отправи обвинения за еднолично управление, намеса по дела и политическо използване на прокуратурата. Гешев заяви, че е подложен на натиск да подаде оставка и че се прави опит за овладяване на държавното обвинение.
Значението на тези твърдения беше особено тежко, защото идваха от най-високите нива на прокуратурата и следствието. Ако част от тях бъдат доказани, те биха могли да сочат злоупотреба със служебно положение, престъпления срещу правосъдието или нерегламентирано влияние върху производства. На 12 юни Висшият съдебен съвет гласува предсрочното освобождаване на Гешев, а на 15 юни президентът издаде указ. Борислав Сарафов беше определен за изпълняващ функциите главен прокурор.
Скандалът направи видим основен дефицит: прокуратурата има широки правомощия да разследва останалите власти, но дълго време липсваше ефективен и достатъчно независим механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор.
„Осемте джуджета“ и цената на институционалното бездействие
В края на май беше образувано досъдебно производство по случая „Осемте джуджета“ — близо три години след публичното разследване на Антикорупционния фонд. В него бяха изложени твърдения за мрежа за влияние около бившия следовател Петьо Петров, известен като Петьо Еврото, и за използване на прокуратурата и следствието при натиск, преразпределяне на имущество и бизнес конфликт.
Тревожен беше не само характерът на твърденията, а продължителното забавяне на реакцията. Производството започна едва когато конфликтът по върховете на прокуратурата стана публичен. Това създаде впечатление, че институциите се задействат при промяна на силовия баланс, а не веднага след получаване на данни за престъпление.
Европейските средства и ролята на Европейската прокуратура
През първата половина на 2023 г. Европейската прокуратура продължи работа по български случаи за предполагаеми измами с европейски средства, документни престъпления, злоупотреби при обществени поръчки и трансгранични схеми за ДДС. Работата на европейските делегирани прокурори беше особено важна на фона на ниския брой окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта.
Външният институционален контрол обаче не отменя изискването за презумпция за невиновност. Операция, обиск или повдигнато обвинение не са доказателство за вина. За всеки отделен случай трябва да бъдат установени механизмът на измамата, ролята на конкретните лица, размерът на вредата и умисълът.
Какво показват корупционните скандали през първото полугодие на 2023 г.
Първото полугодие не доведе до окончателно разрешаване на голям корупционен казус. То показа колко уязвима изглежда наказателната система, когато времето и интензивността на разследванията съвпадат с политически конфликти. „Барселонагейт“ беше активизиран по време на спор за поста на главния прокурор. Производството по „Осемте джуджета“ започна години след публичните разкрития. Ръководители на прокуратурата и следствието си отправиха взаимни обвинения за тежки институционални нарушения. Акцията срещу Nexo започна с мащабни подозрения, но приключи с прекратяване на производството.
Общият проблем не беше липсата на сигнали, а липсата на последователни, независими и убедително приключени разследвания. Когато наказателни производства видимо се ускоряват или забавят според политическата конюнктура, прокуратурата престава да бъде възприемана като безпристрастен гарант на законността. Най-сериозният извод от периода е, че борбата с корупцията изисква не само силни правомощия, но и прозрачни процедури, институционална отчетност и еднакъв стандарт към всички.
Бележка: материалът е аналитичен обзор. Всички обвиняеми и проверявани лица се считат за невинни до доказване на противното с влязла в сила присъда.