Натискът върху полицаи в Добрич, описан в журналистическо разследване и последван от отменени дисциплинарни актове, поставя въпрос дали вътрешният контрол в МВР защитава закона или може да се използва срещу служители, работили по политически чувствителни случаи. На 24 март 2026 г. BIRD публикува данни за поредица от проверки, преназначения и уволнения след действия на полицаи срещу местни лица, свързвани с „ДПС – Ново начало“. Част от най-тежките мерки впоследствие са отменени от съдилищата или от компетентни административни органи. Това не доказва политическа поръчка, но налага независима проверка на причините, хронологията и отговорността.
Твърденията за политическо влияние и институционален натиск са основани на публикации, сигнали и съдебни решения, но не представляват влязла в сила присъда срещу ръководители, прокурори или партийни представители. За всички посочени лица важи презумпцията за невиновност.
Случаят, след който започват проверките
Според разследването на BIRD през октомври 2024 г. полицаи спират автомобил, управляван от местния активист на ДПС Пейчо Пеев. При проверката са намерени множество пакети с вещество, реагирало положително на полеви тест за наркотик. По случая е образувано досъдебно производство. Публикацията твърди, че след задържането на място пристига местен партиен представител и че последващите процесуални действия не са извършени в пълен обем.
Това са сериозни твърдения, които могат да бъдат проверени чрез протоколите за претърсване и изземване, записите от полицейските системи, експертизите на веществата и разпитите на присъствалите служители. Особено важно е да се установи непрекъснатата верига на съхранение на веществените доказателства. Ако тя е нарушена, делото може да бъде компрометирано; ако е спазена, обвиненията срещу полицаите за фабрикуване трябва да бъдат оценени спрямо документите.
Натискът върху полицаи в Добрич според разследването
Петър Русев, служител в „Икономическа полиция“, е посочен като човек, по чийто сигнал е започнала операцията. След случая той и брат му Росен Русев са подложени на вътрешни проверки и дисциплинарни процедури. Според изложеното Петър Русев е разпитван многократно и е бил питан за самоличността на анонимния източник, предоставил първоначалната оперативна информация.
Разследващата медия свързва натиска и с по-ранни проверки. Едната засяга документ по Закона за електронните съобщения, за който е открито разминаване между наличен носител и протокол за унищожаване. Друга е съвместна проверка на МВР и НАП в търговски обект в Албена, стопанисван от роднина на народен представител. Твърди се, че след тази акция срещу Русев са започнали няколко дисциплинарни проверки.
Когато съдът отменя най-тежката мярка
Най-силният проверим елемент в казуса са съдебните решения. С решение от 20 февруари 2026 г. Върховният административен съд отменя временното отстраняване на Петър Русев. Според публикуваната информация съдът е установил, че МВР не е изложило конкретни мотиви как служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Посочените опасения са оценени като привидни и хипотетични.
Административният съд в Добрич отменя и дисциплинарното уволнение на Русев. Поводът е ловна карабина, намерена в наследствено жилище и законно притежавана от брат му. Отделно наказателно постановление срещу Росен Русев е отменено, защото към датата на твърдяното нарушение оръжието вече е било иззето от разследващите и той физически не е можел да го съхранява на постоянния си адрес.
Отмяната на административен акт не доказва автоматично политическа репресия. Тя обаче доказва, че конкретната мярка не е издържала съдебния контрол. Когато серия от най-тежки кадрови решения пада поради липса на мотиви, неправилна фактическа основа или нарушение на процедурата, ръководството дължи обяснение и оценка на служебната отговорност.
Трите разследващи полицайки
По-късна публикация на BIRD от август 2026 г. разширява картината с твърдения за натиск върху три началнички на сектори „Разследване“ – Николинка Тодорова, Стела Славова и Румяна Вълчева. Те са подали сигнали срещу свой ръководител. След проверки на Инспектората и Главна дирекция „Национална полиция“ част от твърденията им са потвърдени, включително данни за необосновано намаляване на допълнителни възнаграждения и ограничаване на контролни функции.
Впоследствие кадрови промени засягат и трите служителки. Стела Славова оспорва преназначението си и Административният съд – Добрич отменя заповедта като незаконосъобразна. Румяна Вълчева също получава благоприятно решение на първа инстанция срещу освобождаването си, като според публикацията производството продължава. Тези факти изискват разграничение между допустима структурна реформа и привидна промяна на щата с цел отстраняване на неудобни служители.
Защитата на източниците е част от полицейската работа
Анонимният оперативен източник не е частна собственост на отделен полицай. Той е инструмент за предотвратяване и разкриване на престъпления, чието разкриване може да създаде риск за човека и за бъдещи разследвания. Вътрешна проверка може законно да изследва достоверността и начина на документиране на информацията, но опитът да се установи самоличността трябва да бъде необходим, пропорционален и подчинен на ясна процедура.
Ако служителите вярват, че работата по политически чувствителен сигнал ще доведе до преназначение, отнемане на допуск или уволнение, най-тежкият резултат е охлаждащият ефект. Следващият полицай може да предпочете бездействието пред риска за кариерата си. Така натискът върху полицаи в Добрич се превръща от трудов спор в системен антикорупционен проблем.
Какво трябва да провери МВР
Министерството трябва да публикува обобщена хронология на дисциплинарните процедури и съдебния им резултат, без да разкрива защитени данни. Необходимо е да се установи кой е предложил всяка мярка, на какви доказателства е основана и защо актовете не са защитени успешно пред съда. При отменено уволнение трябва да се оцени и финансовият ефект за бюджета – разноски, обезщетения и пропуснати ползи.
Отделна независима проверка трябва да изследва дали има селективност. Сравнението с други служители при сходни нарушения може да покаже дали спрямо конкретните полицаи е приложен необичайно тежък стандарт. Инспекторатът не бива да бъде единствен гарант, ако негови предходни констатации са били пренебрегвани от местното ръководство.
Ролята на прокуратурата
Прокуратурата има право и задължение да разследва данни за престъпление по служба или фабрикуване на доказателства. Но същият стандарт изисква проверка и на твърденията за намеса, непълни процесуални действия и евентуално покровителство. Разследването не може да бъде убедително, ако изследва само поведението на полицаите, а оставя без отговор причините за последвалото третиране на задържания и веществените доказателства.
Прозрачността е възможна без компрометиране на делото. Държавното обвинение може да съобщи предмета, етапа и процесуалния статус на лицата, както и дали са назначени експертизи. Това би ограничило политическите спекулации и би защитило както разследващите, така и проверяваните служители.
Извод: съдебният контрол не трябва да е последната защита
Натискът върху полицаи в Добрич остава твърдение, което трябва да бъде проверено цялостно. Вече има обаче конкретни съдебни решения, отменящи кадрови и дисциплинарни актове. Те са достатъчен сигнал, че вътрешните механизми не са работили надеждно и че отговорността не може да приключи с връщането на отделен служител на работа.
МВР е способно да разследва корупция само ако служителите му могат да работят по политически чувствителни случаи без страх от селективна дисциплинарна саморазправа. Казусът допълва анализа за „директорите в сянка“ в МВР–Пловдив и обзора на корупционните скандали през 2026 г..
Източници: BIRD – разследване от 24 март 2026 г., BIRD – последваща публикация, публично посочени решения на административните съдилища и ВАС. Още новини и обществени теми: e-news.bg.