Лобистките разходи на Александър Манолев поставиха през 2026 г. важен въпрос за границата между законното представителство на интереси и опита публичната репутация да бъде променена чрез скъпа кампания във Вашингтон. Според публично достъпни данни и журналистически публикации бившият заместник-министър на икономиката е платил общо около 560 000 долара на две американски лобистки компании. Само за второто тримесечие на 2026 г. декларираната сума е близо 350 000 долара. Лобизмът в Съединените щати е регулирана и законна дейност, когато договорите и плащанията са надлежно декларирани. Големият обществен въпрос тук е друг: защо българските институции оставят оценката на съмненията за значителна корупция да се води предимно извън България.
За Александър Манолев, както и за всяко лице, споменато във връзка с разследване или санкционна мярка, важи презумпцията за невиновност. Визовото ограничение по американското право не е наказателна присъда, а административна външнополитическа мярка.
Лобистките разходи на Александър Манолев и публичната следа
На 17 август 2026 г. медийна публикация, основана на американски декларационни документи, съобщи, че компанията Washington Global Advisors LLC е отчела 349 975 долара за работа през второто тримесечие. Дейността е била насочена към американската разпоредба Section 7031(c), която позволява визови ограничения спрямо чуждестранни длъжностни лица при данни за значителна корупция или тежки нарушения на човешките права. Според публикацията общият разход към две лобистки компании е достигнал приблизително 560 000 долара.
Тези числа не доказват неправомерно действие. Напротив, американската система изисква значителна част от професионалното застъпничество пред властите да оставя документална следа. Именно прозрачността позволява да се видят възложителят, изпълнителят, предметът и размерът на разходите. За българската публика стойността има значение, защото показва ресурс, вложен в международна защита на името на бивш висш държавен служител.
Защо Манолев беше посочен от Държавния департамент
На 2 юни 2021 г. Държавният департамент на САЩ публично посочи Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов по Section 7031(c). Официалното съобщение свърза мярката с участие в значителна корупция. Ограничението обхвана и най-близките членове на семействата им и доведе до недопускане на американска територия.
Манолев оспорва основанията за мярката и твърди, че тя е базирана на неточна информация, подадена от политически заинтересовани лица в България. Това е негова публична позиция и трябва да бъде представена редом с официалния американски акт. През май 2026 г. той заяви, че ограничението е вдигнато. bTV съобщи, че към 31 май няма публикувано официално съобщение на Държавния департамент, макар информацията да е била потвърдена пред журналист от дипломатически източник. Следователно коректният извод е, че има публично заявено и медийно потвърдено развитие, но липсва лесно проверим официален акт, който да обясни основанията и процедурата.
Сянката на казуса с къщата за гости
Името на Манолев стана широко известно покрай проект за къща за гости край Сандански, финансиран по Програмата за развитие на селските райони. През април 2019 г. прокуратурата започна проверка след журналистически публикации, а Манолев подаде оставка като заместник-министър. Подозрението беше, че обект, получил европейско финансиране за туристическа дейност, фактически е използван като частна вила.
По-късно българските административни съдилища отмениха актове, с които беше приет конфликт на интереси. Този резултат е важен и не може да бъде премълчан. Той обаче не е равнозначен на общо съдебно решение по всички обществени въпроси около проекта. Различните производства имат различен предмет, доказателствен стандарт и последици. Когато институциите не обясняват ясно тази разлика, обществото остава между две крайни и еднакво неточни твърдения: че всяко подозрение вече е доказана вина или че отмяната на един административен акт заличава целия казус.
Лобизмът не е подкуп, но изисква прозрачност
Смесването на лобизъм и корупция е юридически погрешно. Професионален представител може законно да анализира документи, да организира срещи, да представя аргументи и да иска преразглеждане на административна мярка. Проблем би възникнал при скрито финансиране, невярно деклариране, недопустима облага или друг конкретен незаконен метод. Наличните публични данни за договори и отчетени плащания сами по себе си не установяват подобно нарушение.
Именно поради това лобистките разходи на Александър Манолев трябва да се анализират без сензационни внушения. Те са факт от обществен интерес, защото се отнасят до бивш заместник-министър и до американска мярка, мотивирана със значителна корупция. Но сумата не може да замени доказването. Правилните въпроси са за произхода на средствата, точния обхват на възложената работа, институциите, пред които е осъществявано застъпничество, и документите, довели до евентуалното преразглеждане.
560 000 долара и българският институционален дефицит
Когато частно лице отделя стотици хиляди долари, за да защити името си пред чужда администрация, то използва наличен законен механизъм. В същото време България дължи на гражданите си собствен институционален отговор. Имало ли е неправомерно използване на европейски средства? Как са приключили отделните проверки и дела? Възстановени ли са плащания, ако е установено неизпълнение? На какви факти се основават различните решения? Тези въпроси не трябва да се решават чрез политически лозунги или само чрез санкционни списъци.
Казусът е част от по-широката картина, разгледана в обзора на корупционните скандали през 2026 г. и в анализа за официалния документ на OFAC по делото на Васил Божков. Той показва и асиметрията между две системи. В САЩ лобистките плащания оставят публична следа, от която медиите могат да изчислят разходите. В България гражданите често трудно проследяват дори окончателния резултат от проверка, започнала с публичен скандал. Прозрачността на лобизма не доказва корупция, но осветява колко непрозрачна може да бъде последващата реакция на националните органи.
Какво следва да бъде публикувано
За да бъде възстановено доверието, компетентните институции трябва да предоставят хронология на производствата, актовете и съдебните решения, без да нарушават защитени данни. Ако американското ограничение действително е отменено, публичното посочване на основанието би помогнало да се разбере дали става дума за нови доказателства, изтичане на срок, промяна в оценката или друга процедура. Ако няма официално решение, това също трябва да бъде ясно казано.
Необходим е и по-широк стандарт за публичните лица. Разходите за международно застъпничество могат да бъдат законни, но когато са свързани с твърдения за корупция по време на заемане на държавен пост, общественият интерес изисква по-висока степен на отчетност. Доброволното публикуване на договорите, фактурите и източника на средствата би ограничило спекулациите и би позволило проверка на фактите.
Извод: парите купуват представителство, не невинност
Лобистките разходи на Александър Манолев не са доказателство за престъпление и не трябва да бъдат представяни като такива. Те показват възможността значителен частен ресурс да бъде мобилизиран за достъп до експертиза и институционален диалог. Нито лобистки договор, нито санкционен акт обаче могат да заместят независимо разследване и мотивирано съдебно решение.
Най-важният антикорупционен урок е, че репутацията на публичните лица не трябва да зависи нито от размера на комуникационния им бюджет, нито от политическата конюнктура. Тя трябва да се основава на проверими документи, равен стандарт за всички и институции, които обясняват решенията си.
Източници: Държавен департамент на САЩ, LegiStorm/Legis1, bTV, OCCRP. Още новини и обществени теми: e-news.bg.