Кредитът от ББР за близо 148,5 млн. лева се превърна през август 2024 г. в един от най-ясните тестове дали държавата може да защити публичния ресурс, когато финансира голям частен проект. Акцията на прокуратурата и антикорупционната комисия насочи вниманието към заем, отпуснат през 2019 г. от Българската банка за развитие на дружеството „Роудуей кънстракшън“. Разследващите обявиха, че проверяват данни за длъжностно присвояване и движението на средствата. Важно е да се подчертае: към момента на събитията обвиненията не са присъди, а засегнатите лица имат право на защита и презумпция за невиновност.
Как започва казусът с кредита от ББР
През юни 2019 г. държавната банка отпуска необичайно голям кредит на дружество, свързвано в публичните регистри и медийните публикации с бизнесмена Румен Гайтански. Размерът му е близо до тогавашния законов лимит за експозиция към един клиент и поставя въпроса дали рискът е бил оценен достатъчно консервативно. ББР има специална обществена мисия: да подпомага малките и средните предприятия и проекти с доказуема икономическа полза. Когато значителна част от ресурса се концентрира в една сделка, надзорът трябва да е по-строг, а не по-слаб.
На 14 август 2024 г. служители на Комисията за противодействие на корупцията, прокурори и полицаи извършват претърсвания в имоти и офиси, свързани с Гайтански и с бившия изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев. БНР съобщава, че акцията е по разследване на големия кредит. Два дни по-късно Гайтански се предава доброволно, а прокуратурата привлича като обвиняем и представител на кредитополучателя. Стоян Мавродиев е обявен за издирване според тогавашните публични съобщения.
Защо обезпечението е централният въпрос
При всеки банков заем обезпечението трябва да позволява на кредитора да ограничи загубата, ако длъжникът спре да обслужва задължението. При държавна банка това изискване има и обществено измерение, защото капиталът е публичен. Разследването поставя въпроса дали кредитът е бил достатъчно обезпечен и дали при одобряването му е приложен стандартът на добрия банкер. Това не е технически спор между финансисти. Ако оценките са завишени, гаранциите са трудно осребрими или контролът върху целевото използване е формален, рискът се прехвърля върху обществото.
Публичните данни не дават основание автоматично да се заключи, че всеки необслужван заем е престъпление. Банковата дейност по необходимост включва риск. Разликата е в процеса: кой е анализирал клиента, как са документирани паричните потоци, имало ли е независима оценка на обезпечението, как са управлявани свързаните лица и защо е избрана точно тази експозиция. Това са въпросите, на които разследващите и самата банка дължат проверими отговори.
Накъде са се движили парите
Според публикуваната през август 2024 г. информация на bTV част от средствата са използвани за придобиване на луксозни автомобили, а около 30 млн. лева са преминали към свързано дружество, с което са погасени задължения на ТЕЦ „Варна“ към търговска банка. Това са твърдения, огласени в рамките на разследването, а не окончателни съдебни факти. Именно затова пълната банкова следа е решаваща: платежни нареждания, договори, счетоводни основания, вътрешни становища и последващ контрол.
Когато кредит е отпуснат за конкретна стопанска цел, банката трябва да следи дали средствата се използват по договореното предназначение. Ако парите са прехвърляни към други дружества или са погасявали чужди задължения, трябва да се установи дали това е било разрешено, икономически обосновано и известно на органите за управление. Отговорността не може да се изчерпи с подписа на един служител. Голямата експозиция обикновено преминава през кредитен анализ, правна проверка, орган за одобрение и наблюдение след отпускането.
Кои лица са засегнати от разследването
На 16 август 2024 г. Свободна Европа информира, че като обвиняеми са привлечени Румен Гайтански, Стоян Мавродиев и Иван Георгиев, представител на „Роудуей кънстракшън“. Съдът и прокуратурата впоследствие разглеждат мерките за неотклонение и доказателствата по делото. Нито медийният интерес, нито политическите оценки могат да заместят съдебния процес. Институциите трябва едновременно да разследват ефективно и да пазят правата на обвиняемите.
Казусът има и политически контекст, защото част от паричния поток е свързван публично с ТЕЦ „Варна“ и кръга около Ахмед Доган. Такъв контекст обаче трябва да се доказва с документи, а не с асоциации. За обществения интерес е по-важно да се установи точният механизъм: кой е поискал кредита, кой е подкрепил решението, какви обезпечения са приети, кой е проследявал изпълнението и какво имущество може да бъде възстановено.
Защо контролът в държавната банка е ключов
ББР не е обикновена частна банка. Нейната стратегия се определя от държавата, а при лошо управление загубата може да бъде покрита пряко или косвено от данъкоплатците. Затова решенията за големи кредити трябва да оставят ясна одитна следа. В нея следва да има проверка за свързани лица, реални собственици, концентрация на риска, произход и предназначение на средствата, както и анализ при неблагоприятен сценарий.
Парламентарният контрол също не бива да започва едва след прокурорска акция. Народното събрание и принципалът на банката могат да изискват периодични публични отчети за най-големите експозиции, без да разкриват защитена банкова тайна. Данните могат да бъдат представяни агрегирано: сектор, размер, вид обезпечение, просрочие и предприети действия. Така обществото ще вижда дали банката изпълнява мисията си или концентрира ресурса около малък брой влиятелни клиенти.
Какво трябва да установи съдебното производство
Първият въпрос е дали решението за кредита е взето при нарушение на закона или вътрешните правила. Вторият е дали представените обезпечения са били реални, достатъчни и оценени независимо. Третият е дали средствата са използвани по предназначение. Четвъртият е дали конкретни длъжностни лица са действали умишлено в чужд интерес и дали от това е настъпила измерима вреда. Всеки от тези елементи изисква доказателства и експертизи, а не политически квалификации.
Не по-малко важен е въпросът за възстановяването на средствата. Наказателното дело може да установи лична вина, но публичният интерес включва и събиране на вземането. ББР трябва да покаже какви обезпечения е реализирала, какви искове е предявила и какъв е остатъчният риск за банката. Без такава информация дори активното разследване не дава отговор дали обществената загуба е ограничена.
Какви реформи могат да предотвратят повторение
Кредитът от ББР показва защо държавните финансови институции се нуждаят от правила, които са по-прозрачни от минималните изисквания за частния сектор. Необходим е публичен регистър на големите експозиции след заличаване на защитените данни, задължително външно становище при сделки над определен праг и декларации за конфликт на интереси от всички участници в одобрението. Надзорните органи трябва да проверяват не само формалното наличие на документи, а и икономическата логика на сделката.
Полезна мярка е и разделянето на функциите: екипът, който предлага кредита, да не може сам да оценява обезпечението или да контролира последващото използване. При промяна на целта, преструктуриране или освобождаване на гаранции трябва да има ново независимо решение. Вътрешните сигнали за натиск или заобикаляне на правилата трябва да стигат до одитен комитет с членове, които не зависят от текущото ръководство.
Общественият тест е прозрачността
Случаят с кредита от ББР не бива да приключи с поредната поредица от шумни претърсвания и неясен финал. Обществото има право да знае какъв е размерът на непогасеното задължение, какво имущество го обезпечава, какви действия са предприети за събиране и на какъв етап е наказателното производство. Публикуването на проверима хронология ще намали пространството за политически спекулации и ще позволи професионален анализ.
Истинският резултат няма да се измери само с броя на обвиняемите. Той ще се измери с установени факти, справедлив съдебен процес, възстановени средства и промени в управлението на държавната банка. Ако тези четири елемента липсват, кредитът от ББР ще остане пример как публичният риск може да бъде поет без достатъчна отчетност. Ако бъдат изпълнени, случаят може да се превърне в основа за по-строги правила и реална превенция.
Използвани източници
Бележка: Статията обобщава публични данни и твърдения към датата на описаните събития. Всички обвиняеми се считат за невиновни до влизане в сила на осъдителна присъда.