институционална корупцияинституционална корупцияПубликуваните през последните месеци материали в Corruption.bg очертават една опасна закономерност. Независимо дали става дума за подкуп в ТЕЛК, за присъединяване на имот към водопреносната мрежа, за кредитиране от Българската банка за развитие или за конфликт на интереси в местната власт, механизмът е сходен.
Гражданинът формално има право на определена услуга. На практика обаче достъпът до нея се поставя под контрола на конкретно длъжностно лице, политически посредник или неформален център на влияние.
Това е същинската корупция – не самото предаване на парите, а предварителното овладяване на процедурата.
Законният ред се превръща в пречка
Показателен е случаят с обвинението срещу ръководителя на ВиК–Несебър за поискан и получен подкуп от 8000 евро.
Според разследващите собственикът на имот не бил насочен да подаде заявление и да премине през установената процедура. Напротив – от гишето му било казано първо да се срещне с ръководителя.
Този момент е по-важен от самия размер на подкупа.
Ако гражданите системно са били отклонявани от официалния ред, това означава, че корупционният механизъм е започвал още при първия контакт с институцията. Законната процедура не е била просто нарушавана впоследствие. Тя предварително е била обезсилвана, за да бъде заменена с лична договорка.
Подобна схема не може да функционира устойчиво само чрез действията на един човек. Тя предполага служители, които насочват гражданите, технически лица, които изпълняват нерегламентирани действия, и контролни органи, които не забелязват или не желаят да забележат нарушенията.
Единичният извършител е най-удобната версия
При всяко корупционно разследване съществува риск наказателната отговорност да бъде ограничена до лицето, което физически е получило парите.
Това е най-лесната за доказване и най-удобната за институциите версия.
Белязаните банкноти, протоколите за претърсване и показанията на лицето, предало сумата, могат да обосноват обвинение за конкретния подкуп. Те обаче не дават автоматично отговор на по-важните въпроси:
- Кой е създал неофициалния ред?
- Колко служители са участвали в него?
- Колко граждани са били принуждавани да плащат?
- Кой е осигурявал техническото изпълнение?
- Кой е контролирал документацията?
- Кой е получавал част от средствата?
- Защо вътрешният контрол не е установил нарушенията?
Ако тези въпроси останат без отговор, разследването ще приключи с обвинение срещу един служител, но предполагаемата система ще бъде запазена.
Намерените пари не доказват произхода си, но изискват пълна проверка
В жилището на обвиняемия ръководител на ВиК–Несебър били намерени още около 33 000 евро и тефтер с имена.
Тези обстоятелства не доказват сами по себе си, че парите имат престъпен произход. Не доказват и че вписаните лица са давали подкупи. В наказателния процес предположението не може да замести доказването.
Същевременно прокуратурата е длъжна да провери всяко име, всяка преписка и всяко присъединяване към мрежата, което може да бъде свързано с намерените записки.
Необходимо е съпоставяне между лицата, посочени в тефтера, подадените от тях заявления, изготвените технически проекти, датите на присъединяване, извършените официални плащания, движението на парични средства и участващите служители.
Само така може да бъде установено дали се касае за единичен случай или за трайно организирана практика.
Корупцията използва ресурсите на самата държава
Най-тежкият аспект на подобни схеми е, че частното облагодетелстване се реализира чрез публичен ресурс.
Използват се служебни автомобили, техника, документация, служители и правомощия, финансирани от гражданите. Институцията формално продължава да изпълнява публични функции, но част от капацитета ѝ се пренасочва към обслужване на личен интерес.
Така държавното дружество престава да бъде гарант за равен достъп до обществена услуга и се превръща в инструмент за селективно обслужване.
Който плати, получава решение. Който настоява да спази закона, остава блокиран от същата институция, която е длъжна да го обслужи.
Корупционната схема наказва законосъобразното поведение
При този модел гражданинът се поставя пред изкуствен избор.
Или трябва да чака неопределено време, да получава откази и да се сблъсква с административни препятствия, или да приеме неофициалното предложение.
Така законът се превръща в наказание за почтените, а нарушението – в платена привилегия.
Това обяснява защо корупцията не може да бъде сведена единствено до моралния дефект на отделния длъжностен служител. Тя представлява организационна система, в която незаконното поведение е по-ефективно от законното.
Без отговорност по цялата верига няма противодействие на корупцията
Разследването трябва да проследи не само получателя на конкретните 8000 евро, а цялата длъжностна и финансова верига.
Следва да бъдат установени лицата, които са насочвали гражданите извън официалната процедура, служителите, изпълнявали техническите дейности, ръководителите, осъществявали контрол, както и евентуалните крайни получатели на средствата.
Необходима е и проверка на всички аналогични случаи назад във времето. Ако твърдените суми са варирали между 5000 и 10 000 евро, може да бъде установен значителен брой пострадали граждани и съществен неправомерен финансов поток.
Отговорността не може да приключи при човека, в чийто автомобил са намерени белязаните банкноти.
Позицията на Института за борба с корупция
Ефективната борба с корупцията не се измерва с броя на проведените акции и направените снимки на иззети пари.
Тя се измерва с това дали е разкрит целият механизъм, дали са привлечени всички съпричастни лица, дали незаконно придобитото имущество е отнето и дали институцията е реорганизирана така, че същата практика да не може да продължи.
Единичният подкуп е видимата част на проблема.
Докато наказателната отговорност се ограничава до прекия получател на парите, корупционната система ще продължи да произвежда нови посредници, нови тарифи и нови жертви.
До установяване на противното с влязла в сила присъда, обвиняемите се считат за невиновни.