Европейската прокуратура и България през 2023 г.

Европейската прокуратура и България през 2023 г. са показателен пример за разликата между големия брой образувани разследвания и ограничените окончателни резултати пред съда. Данните поставят страната сред държавите с най-много производства за предполагаеми измами с европейски средства. Разследванията обхващат манипулирани обществени поръчки, неверни документи за субсидии, корупция, присвояване, пране на пари и трансгранични ДДС схеми. Големият обем работа е важен, но сам по себе си не доказва ефективна защита на бюджета. Истинският резултат се измерва с обезпечени активи, внесени обвинителни актове, окончателни присъди и реално възстановени средства.

Какво разследва Европейската прокуратура

Европейската прокуратура е независим орган на Европейския съюз, който разследва, поддържа обвинението и предава на съд престъпленията срещу финансовите интереси на ЕС. Компетентността ѝ включва измами със субсидии и средства по европейски програми, нарушения при обществени поръчки, корупция и присвояване от длъжностни лица, пране на пари и организирани трансгранични измами с ДДС над определения в европейското право праг.

Делата се водят от европейски делегирани прокурори в съответната държава, но ключовите решения се наблюдават от постоянни камари, в които не участват представители на държавата, от която произхожда конкретният сигнал. Тази конструкция създава допълнителна гаранция срещу национален политически или институционален натиск. Разследването обаче продължава да зависи от работата на българските разследващи органи, експерти и съдилища.

Изходната картина през март 2023 г.

Според годишния отчет за 2022 г., представен на 1 март 2023 г., в България са били активни 143 разследвания за предполагаеми вреди от 492,6 млн. евро. Само Италия е имала повече производства. От българските случаи 101 са били образувани през 2022 г. за предполагаеми щети от 176,3 млн. евро. Националните органи са подали 204 сигнала, частни лица – 36, а институции на ЕС – девет.

Структурата на делата е също толкова важна, колкото общият им брой. По данни, цитирани от БНТ, 94 производства са за измами със средства извън обществени поръчки, 45 са свързани с обществени поръчки, 16 съдържат корупционен елемент, а 11 са за присвояване. Най-много случаи има в земеделието, следвани от регионалното развитие и други европейски програми.

Резултатите за цялата 2023 г.

Годишният отчет за 2023 г. показва допълнително увеличение. Към 31 декември в България са активни 203 разследвания с оценени предполагаеми щети за приблизително 884,9 млн. евро. Само през годината са образувани 107 нови разследвания за предполагаеми вреди над 405 млн. евро. Данните очертават устойчив, а не инцидентен риск за европейското финансиране.

Тези числа трябва да бъдат тълкувани юридически коректно. Посочената стойност е прогнозна вреда по неприключили производства. Тя не означава, че всяка проверявана сума е присвоена или че всички лица, засегнати от разследванията, са извършили престъпление. Вината се установява единствено от компетентния съд при спазване на презумпцията за невиновност и правото на защита.

Типичните механизми при обществените поръчки

При проектите с обществени поръчки разследването обичайно търси предварително съгласувани технически условия, фиктивна конкуренция, свързани участници, завишени цени, недекларирани подизпълнители и отчитане на неизвършени дейности. Доказването изисква да се сравнят тръжната документация, комуникацията между участниците, реалното изпълнение, плащанията и икономическите връзки между дружествата.

Самото наличие на един участник или висока цена не доказва престъпление. Необходимо е да се установи съзнателно въвеждане в заблуждение, конкретна вреда или опасност за бюджета и участие на определени физически лица. Когато корупционният елемент включва длъжностно лице, трябва да се докажат служебното действие или бездействие, предоставената облага и връзката между тях.

Измамите при директното европейско финансиране

При субсидиите и директните плащания най-честите рискове са неверни декларации, изкуствено създадени условия за допустимост, фиктивни доставки, двойно финансиране и използване на средствата за цели, различни от одобрения проект. В земеделието проверката може да обхваща правото на ползване на земята, действително извършената дейност, свързаността между кандидатите и реалността на отчетените разходи.

Тези производства са доказателствено сложни, защото документите често изглеждат формално редовни. Необходимо е насрещно проверяване чрез банкови сметки, счетоводни записи, данни от регистри, огледи на място и експертизи. Ако контролният орган се ограничи до представените от бенефициента документи, фиктивното изпълнение може да остане неразкрито.

Трансграничните ДДС схеми

ДДС измамите използват вериги от дружества в няколко държави, фиктивни доставки и т.нар. липсващи търговци. Печалбата се създава чрез неплащане или неправомерно възстановяване на данъка, а следите се разпределят между различни национални юрисдикции. Именно тук общоевропейската структура на прокуратурата има най-голямо практическо значение.

За ефективно обвинение трябва да бъде възстановена цялата верига: кой контролира дружествата, кой подава декларациите, как се движат стоките и парите и кой получава крайния резултат. Формалните управители често са заменяеми лица без реален контрол. Ако разследването спре до тях, организаторите и финансовите бенефициенти остават извън наказателната отговорност.

Защо обезпечаването на активите е решаващо

Продължителното наказателно производство губи значителна част от смисъла си, ако през това време активите бъдат прехвърлени, укрити или обезценени. Затова ранното проследяване на паричните потоци, запорите и възбраните трябва да започват едновременно със събирането на доказателства за престъплението. През 2022 г. Европейската прокуратура е поискала обезпечаване на активи в България за 6,5 млн. евро – сума, която е значително по-ниска от общата оценка на разследваните вреди.

Разликата не доказва бездействие, защото предполагаемата вреда и наличното имущество са различни величини. Тя обаче показва защо публичният отчет трябва да съдържа повече от броя на делата. Необходими са данни за поисканите и уважени обезпечения, конфискуваното имущество, възстановените суми и причините, поради които определени активи не могат да бъдат проследени.

Доказателствената тежест пред българския съд

Европейската прокуратура може да организира независимо разследване, но обвинението се разглежда от националния съд по българските процесуални правила. Това означава, че всяко доказателство трябва да е събрано по допустим ред, да бъде относимо към конкретното обвинение и да издържи проверката на защитата. Големият обществен интерес не може да компенсира липсваща връзка между подсъдимия, конкретното действие и твърдяната вреда.

Основните рискове са неясно формулиран обвинителен акт, смесване на административно нарушение с престъпление, недостатъчно доказан умисъл и експертизи, които възпроизвеждат документи, без да изследват реалното изпълнение. Ако тези слабости не бъдат отстранени в досъдебната фаза, делото може да приключи с връщане на обвинителния акт или оправдателна присъда, независимо от размера на публично обявената щета.

Защо броят на разследванията не е достатъчен

Ефективността на Европейската прокуратура и България през 2023 г. не може да се измерва само с 203 активни производства. Нужни са показатели за продължителността на делата, внесените обвинителни актове, окончателните присъди, обезпечените активи и възстановените средства. Без тях обществото вижда началото на процеса, но не и неговия резултат.

Ограниченият брой окончателни съдебни актове може да се дължи на сложността на делата и сравнително краткия период от началото на дейността на Европейската прокуратура през юни 2021 г. Това обяснение обаче не може да бъде безсрочно. Колкото повече време минава, толкова по-важно става институцията да публикува сравними данни за целия път от сигнала до присъдата и възстановяването на вредата.

Необходимите институционални мерки

Българските контролни органи трябва да предоставят своевременно качествени сигнали, а не само формални уведомления. Управляващите органи на европейските програми следва да пазят пълната електронна следа на оценяването и договорните изменения. Агенцията за държавна финансова инспекция, Агенцията по обществени поръчки, НАП, ДАНС и МВР трябва да обменят данни по единни стандарти.

Необходимо е и публично проследяване на препратените към националната прокуратура случаи. Когато Европейската прокуратура приеме, че няма компетентност или прехвърли материали, обществото трябва да знае дали националният орган е образувал производство, прекратил е преписката или е внесъл обвинение. Тази отчетност ще ограничи риска значими сигнали да изчезват между институциите.

Извод

Данните за Европейската прокуратура и България през 2023 г. очертават системен риск за европейските средства. Особено уязвими са проектите, при които възложителят, контролният орган, изпълнителят и действителният икономически бенефициент са свързани чрез формални или неформални зависимости. Независимият европейски обвинителен център е важна гаранция, но не може сам да замести качественото национално разследване и ефективния съдебен процес.

Истинският показател за успех няма да бъде броят на обявените акции. Той ще бъде размерът на запазеното и възстановено публично имущество, качеството на внесените обвинения и броят на окончателно осъдените организатори на доказани схеми. Само тогава голямата статистика ще се превърне в реална защита на европейския и българския бюджет.

Използвани източници

Бележка: Посочените стойности са оценки на предполагаеми вреди по разследвания, а не установени с влязла в сила присъда щети. Всички засегнати лица се считат за невиновни до доказване на противното по надлежния ред.